О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
гр. София,28.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3753 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1756 от 19.08.2014г. по т.д. №2464/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №173/23.01.2013г. по гр.д. №456/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 6 състав, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 60 898,74 лева, обезщетение по сключен застрахователен договор „Отговорност на превозвача”, обективиран в полица №1332 011 08 001, ведно с лихвата, считано от 09.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съставът на САС е отменил решение №173/23.01.2013г. по гр.д.№456/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 6 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата 60 898, 74 лева, като вместо това [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], сумата от 58 974,80 лева, обезщетение по сключен застрахователен договор „Отговорност на превозвача”, обективиран в полица №1332 011 08 001, ведно с лихвата, считано от 09.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на решението. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че настъпването на процесното събитие – възпламеняване на една от гумите на товарния автомобил, довело до пожар и унищожване на товара, не се дължи на проявена от водача на процесния товарен автомобил груба небрежност. Поддържа, че е налице груба небрежност от страна водача на товарния автомобил, която по силата на т.6 във връзка с т.6.1 от Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, изключва отговорността на [фирма], [населено място], като застраховател. Изтъква, че застрахователното обезщетение може да се плати на застрахования, само ако последният е обезщетил увреденото лице. Твърди,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване факта, че е обезщетил собственика на увредения товар и че има право да претендира възстановяване на платеното от него.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения защо приема едните, а не приема другите, които изцяло противоречат на приетите от съда? 2. Може ли съдът, обсъждайки конкретно доказателство – в случая автотехническата експертиза, да обсъди и приеме част от заключението, а друга част напълно да игнорира без изобщо да се мотивира за това? 3. Процесуално допустимо ли е съдът да мотивира решението си въз основа на показанията на самия извършител, разпитан като свидетел / осъден с влязло в сила присъда във връзка с процесното събитие за причиняване на значителни имуществени вреди/? 4. Може ли ищец да проведе пълно и главно доказване само въз основа на частни документи? 5. В кой момент настъпва преклузията за представяне на писмени доказателства и доказателствени искания по търговски спорове? 6. Може ли съдът да обосновава своите изводи без наличието на годни доказателствени средства, които да установяват с пълно и главно доказване твърденията на ищеца или само въз основа на незаконосъобразно приети по делото доказателствени средства? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №24/28.02.2002г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №221/15.04.2002г. по гр.д.№677/2001г. на ВКС, ГК, І г.о.,, в които се приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че касационният жалбоподател не е формулирал съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка, обективиран в полица №1332 011 08 001, като застрахователното събитие е настъпило в периода на застрахователно покритие по договора. Приел е, че не е налице изключен риск на застрахователя, по т.6 вр. т.6.1 на Общите условия на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, поради проявена груба небрежност от страна на служители на застрахования. Приел е за неоснователни възраженията във връзка с проявена груба небрежност и бездействие от страна на водача на погиналия товарен автомобил. Приел е, че застрахованият и собственикът на товара са уредили отношенията си по повод унищожението на стоката с представеното по делото споразумение от 23.01.2009г., като ищецът е изпълнил споразумението, извършвайки превози на обща стойност 40 000 евро и заплащайки в брой сумата от 31 137,03 евро.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството – касатор. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на всички писмени доказателства, свидетелските показания, както и заключенията на съдебно – счетоводната и автотехническата експертиза, които е възприел изцяло. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос дали е достимо да се кредитират свидетелските показния на виновния за произшествието водач, е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд е обсъждал показанията на разпитания по делото като свидетел водач на процесния товарен автомобил. По отношение на този въпрос обаче не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е посочена задължителна практика на ВКС, в противоречие с която са изводите на въззивния съд. Следва да се отбележи, че отговорът на поставения въпрос следва от разпоредбата на чл.172 от ГПК, която изрично предвижда възможността да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, като предвижда,че те се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Изводът, че и лицата, причинили настъпването на застрахователното събитие, могат да бъдат свидетели относно събитието, се налага и от разпоредбата на чл.166 ал.2 от ГПК, съгласно която не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, лица, които със своите отговори биха причинили на себе си непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. В съответствие с процесуалният норми е процедирал съставът на САС, който обсъждайки показанията на причинилия произшествието водач И. Дачовски, ги е съпоставил с показанията на другия разпитан по делото свидетел Ю. Тиквански и с останалите събрани по делото доказателства.
Въпросът дали е възможно ищецът да проведе пълно и главно доказване на претенцията си само въз основа на частни документи, не съответства на данните по делото, доколкото в мотивите си съдът е обсъждал освен частни документи, също заключения на експертизи и свидетелски показания. Поради това следва да се приеме, че разрешението на посочения въпрос не е обусловило изводите на съда за основателност на предявения иск и съответно този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Процесуалноправният въпрос относно настъпването на преклузията за представяне на писмени доказателства и доказателствени искания по търговски спорове, е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд е приел представените от ищеца – въззивен жалбоподател, писмени доказателства и е назначил поисканата от него съдебон – счетоводна експертиза, , но по отношение на този въпрос касаторът не е обосновал наличието на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. Въззивният съд в открито съдебно заседание на 11.12.2013г. е приел,ч е с оглед съдържанието на доклада на първоинстанционния съд, следва да даде възможност на ищеца да ангажира тези доказателства, които е пропуснал да ангажира в първата инстанция. По този начин съдът е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК, както и със задължителните разяснения в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителната съдебна практика въззивният съд е длъжен да събере относимите доказателства, поискани от страната, ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция. Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Преценката на въззивния съд за съдържанието на извършения от първоинстанционния съд доклад, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а има значение за правилността на постановения съдебен акт.
Поставеният от касатора въпрос относно възможността съдът да обсъди и приеме част от заключението, а друга част напълно да игнорира, без изобщо да се мотивира за това, както и последният въпрос, поставен от касатора, относно възможността съдът да обосновава своите изводи без наличието на годни доказателствени средства, които да установяват при условията на пълно и главно доказване твърденията на страните, съставляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон от въззивния съд. Съответно те биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №1756 от 19.08.2014г. по т.д. №2464/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА З. „В.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] – 71, да заплати на [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 3100 лева /три хиляди и сто лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.