О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 16.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1421/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3254 от 22.02.2018 г., подадена от „Академия за професионално развитие Експерт” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 75 от 09.01.2018 г. по в.гр.д. № 1138/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, допълнено в частта за законната лихва, считано от подаване на исковата молба и изменено в частта за разноските – с определение № 921 от 19.03.2018 г., с което след отмяна на решение № 283 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 13050/2012 г. на Софийски градски съд, І-5 състав, „Академия за професионално развитие Експерт” ЕООД е осъдена да заплати на Министерството на труда и социалната политика на Република България сумата 54 590 лв. – авансово заплатено възнаграждение по договор ВG EIF 2009/01-03.02/02.02.2011 г. за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект с наименование „Обучение за приобщаване” по Годишна програма 2009 на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети държави, ведно със законната лихва от исковата молба.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалноправни разпоредби – чл. 81, ал.1 и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и на Решение на Съвета 2007/435/ЕО. Според касатора, решаващият съд не е отчел, че Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, като отговорен орган, не е изпълнило своите задължения, свързани с многогодишната и годишните програми на РБългария, подпомагани от Европейския фонд за интеграция на граждани на трети държави /ЕИФ/; не е изготвило прецизни документи във връзка с тези програми и е бездействало при извършване на мониторинговата проверка по документи и на място при ответника, съответн не са давани указания във връзка с допустимите за обучение лица по програмите, в които не попадат граждани на трети страни с хуманитарен статут и бежанци. В жалбата се поддържа, че съдът е основал своето решение единствено на поведението на ответника – на неговото неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в обучение на граждани на трети страни, изключени от обхвата на целевата група на ЕИФ по посоченото решение на Съвета и в липса на логото на ЕИФ на част от съставените документи при изпълнение на договора, без да отчете поведението на ищцовото министерство. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение, поради нарушение на материалния закон – на норми от вътрешното право и на правото на ЕС, като са възпроизведени изложени в касационната жалба доводи.
Формулирано е и искане за достъп до касация по въпроса: Отговаря ли длъжникът за неизпълнение на договорно задължение, от което са настъпили вреди за кредитора, при бездействие на кредитора и отговорността на длъжника за вреди може ли да бъде намалена или длъжникът да бъде изцяло освободен от отговорност в зависимост от степента на вината на всяка една от страните в облигационното правоотношение. Поддържа се допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 3118/2013 г. на ВКС. Доводите на касатора при обосноваване на поддържаните селективни предпоставки /основна и допълнителна/ се припокриват с част от съдържанието на самата жалба.
В депозиран по делото отговор на жалбата, Министерството на труда и социалната политика, чрез пълномощника си, поддържа, че липсват предпоставки за достъп до касация, а по същество счита жалбата за неоснователна. Според него, въззивният съд, след преценка на всички доказателства, е достигнал до правилен извод, че ответникът е обучавал само граждани на трети страни, които са или бежанци, или с хуманитарен статут, или лица с разрешение за постоянно пребиваване, които не попадат в приложното поле на Решение на Съвета от 25.06.2007 г. и чиято интеграция не може да се финансира със средства от ЕИФ. След като дейностите при изпълнение на договора не са били насочени към допустима целева група, то е налице пълно неизпълнение и всеки разход е недопустим, съгл. Приложение ХІ /правила за допустимост на разходите на фонда за интеграция/ от Решение 2008/457/ЕО за определяне на правилата за изпълнение на Решение 2007/435/ЕО, посочено изрично в Насоките за кандидатстване, както и в Ръководството за бенефициенти относно изпълнението на договори за предоставяне на БФП по годишните програми на ЕИФ. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствата, относими към сключването и изпълнението на договор № BG EIF 2009/01-03.02/02.02.2011 г., е извел изводи за валидно възникнало облигационно отношение между страните за безвъзмездна финансова помощ, при общи условия, по силата на което ответникът – бенефициент се е задължил да извърши определено действие, насочено към обучение и интегриране в обществото на продължително пребиваващи в страната имигранти, а МТСП – да покрие разходите по извършването му. В договора е предвидено задължение на бенефициента за възстановяване на извършени по проекта разходи в случай на признаването им впоследствие за недопустими от сертифициращ, одитиращ или контролен орган. Позовавайки се на събрани по делото писмени доказателства, вкл. и на окончателен одитен доклад от 14.05.2012 г. на одитиращия орган по програмата за ефективно функциониране на системите за управление и контрол по годишна програма за 2009 г. , в който е констатирано включване на недопустими целеви групи при изпълнение на проекта, съответно недопустимост на авансово платените суми, решаващият състав е извел извод за неизпълнение от страна на ответника, пораждащо право за ищеца да получи авансово заплатената част от възнаграждението, на основание чл.4.6 от договора. Извършена е констатация, че бенефициентът е обучил само граждани на трети страни, които са: бежанци, лица с хуманитарен статут или лица, притежаващи разрешение за постоянно пребиваване в РБългария, които не попадат в приложното поле на Решение на Съвета от 25.06.2007 г. С оглед изричното препращане към този нормативен акт на правото на ЕС в документите, неразделна част от процесния договор, е счетено, че той е приложим досежно лицата, за чието интегриране може да се извърши финансиране от ЕИФ.
Видно от мотивите към въззивното решение е, че решаващият състав на САС подробно е преценил приложимите норми на ЗЗД, както и на приложимото право на ЕС. Обсъдени са и релевирани в процеса възражения на ответника, с подробни съображения, основани на събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Като неоснователно следва да се прецени поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението му, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърденията на касатора във връзка с поддържаната очевидна неправилност на обжалваното решение се основават на оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, относими към задължението на въззивния съд за мотивиране на съдебния акт. Тези оплаквания са релевантни към правилността на въззивното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК, по която ВКС е компетентен да се произнесе само след допуснато касационно обжалване.
Искането за допускане на касационно разглеждане на делото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК също не би могло да бъде уважено. Формулираният правен въпрос, свързан с предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаване на длъжника от отговорност /чл.83 ЗЗД/ е основан на поддържани в процеса твърдения на дружеството касатор за неизпълнение на нормативни и договорни задължения на ищцовото министерство, които обаче не са възприети от решаващия съд, съответно, по част от тях липсва формирана правна воля на съда, която да е обусловила изхода на делото. Поради това посоченият въпрос не покрива изискванията на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, като в тази насока настоящият състав съобразява задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. В случая е необходимо да се отрази и, че доводите на касатора при обосноваване на поставения правен въпрос са пряко релевантни към правилността на атакуваното решение, доколкото неговият отговор предпоставя извършване на преценка за законосъобразност и обоснованост на изведените от въззивния съд изводи. Такава преценка е недопустима в стадия на селекция на жалбите, на което е акцентирано в т.1 от ТР № 1/2009 год..
Поради недоказаност на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, за ВКС не съществува задължение за преценка на поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на обжалването.
При този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сума в размер на 100 лв., определена съобразно чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 75 от 09.01.2018 г. по в.гр.д. № 1138/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав. ОСЪЖДА „Академия за професионално развитие Експерт” ЕООД, да заплати на Министерството на труда и социалната политика разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: