О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №439/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. и К. Н. Н. срещу решение №ІІІ-168 от 02.12.2009г по гр.дело №281/2009г. на Бургаски окръжен съд ,с което е оставено в сила решение от 30.12.2008г по гр.д. № 282/2006г на Айтоския районен съд ,по отхвърлени обективно и субективно съединени искове на касаторите за обезщетение по чл. 79 вр чл. 246 от ЗЗД ,връщане на получено без основание по чл. 55 от ЗЗД и неоснованелно обогатяванепо чл. 59 от ЗЗД. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват процесуален въпрос ,по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС По аргумент от чл. 133 б. в” от ГПК (отм) са игнорирани като недопустими гласни доказателства, при положение че се установява договор, сключен между роднини по права линия , основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК . При основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК се поставя материалноправен въпрос по тълкуването на чл. 246 от ЗЗД, следва ли да се направи извод за изрична уговорка ,ако единственото предназначение на вещта е да дава плодове,т.е касае се за земеделски имот .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
Тезата в изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е за дадено от Бургаски окръжен съд разрешение по процесуален въпрос, за недопустимост на свидетелстки показания при устни договори на стойност над определената в чл. 133б.”в” от ГПК (отм)и за случай , когато договорът е между роднини по права линия. Това разрешение на Бургаски окръжен съд действително е в противоречие с приетото в редица цитирани решения от практиката на ВС на РБ , включително реш. №7 от 11.03.1985г по гр.д. № 122/1984г на ОСГК ,както и в противоречие практиката на ВКС по прилагането на института . Преценената от въззивния съд недопустимост на гласни доказателства при доказване на конкретния договор в случая обаче не е имала решаващо значение за изхода на делото . Свидетелите са били поискани и допуснати , но не за да се установяват уговорки между ищците и ответницата Р, а за други обстоятелства . Изслушани са от първостепенния съд, който е обсъдил наведените от ищцовата страна правни доводи по доказателственото им значение , като е достигнал до извод ,че показанията за това кой ,за какъв период и как е обработвал черешовата градина , не доказват уговорки в поддържания от ищеца смисъл,т.е че е налице договор за заем за послужване с имота за процесния период ,с уговорка получателят да получава и плодовете от вещта. Макар да е изложил съображението ,че не е следвало да бъдат допускани свидетели поради ограниченията на чл. 133 б. „в” от ГПК (отм) ,въззивният съд е преценил възприятията на свидетелите и ги е обсъдил . По решаващия въпрос, за наличието на уговорка в полза на заемателя на вещ за послужване да получава плодовете ,при липса на писмени доказателства ,както и гласни свидетелства в тази насока ,Върховен касационен съд не приема довода за основание по допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали от естеството на вещта следва да се направи извод за уговорено друго при даден за послужване недвижими имот , земеделска земя . Ясното съдържание на чл. 246 ЗЗД и тълкуването му във връзка с чл. 245 от ЗЗД не дава основание да се извежда тезата , поддържана от касатора и по този въпрос има установена съдебна практика ,която следва закона .
Върховен касационен съд ,както вече бе изтъкнато ,не прима довод за противоречиво разрешение на процесуален въпрос ,щом същия не е изведен в обжалваното решение като решаващо съображение за отхвърляне на иска. Не е налице и критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №ІІІ-168 от 02.12.2009г по гр.дело №281/2009г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .