О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 11.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 515 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. К. И. и К. И. К. от гр. П., чрез процесуалния им пълномощник – адв. К. Н. , срещу въззивното решение № 112/29.05.2008 г. по гр. д. № 307/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд решение от 22.11.2007 г. по гр. д. № 2536/2006 г. за отхвърляне на предявените от касаторите искове по чл. 407, ал. 1 ГПК /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 40 000 до 42 000 лв. за Д. И. и от 15 000 до 26 000 лв. за К. И.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Молят същото да бъде отменено, а предявените, при условията на субективно съединяване, искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ГПК /отм./ да бъдат уважени изцяло.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с болките и страданията на всеки един от жалбоподателите в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие.
Касаторите са обосновали допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД, съдилищата произнасят множество противоречиви съдебни актове при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно – по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че решението е постановено в разрез с практиката на ВКС, но не е цитирана подобна практика.
Ответникът по касационната жалба – „Л” АД, в писмен отговор, обосновава становище за недопускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач Д. Г. Я., чрез своя процесуален пълномощник – адв. Й в писмен отговор поддържа недопустимост на касационната жалба, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
За да отмени частично постановеното от СГС решение и да присъди в полза на ищците допълнителни обезщетения за неимуществени вреди за всеки един от тях, въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от травматичните увреждания – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 40 000 лв. за четиринадесет годишния Д. К. И. и 15 000 лв. на неговия баща К.
С. , с оглед изхода на спора материално-правен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Касаторът не е посочил конкретно решения на Върховния касационен съд, на които, според него, атакуваното решение противоречи, при това липсва и цитиране и съответно представяне на решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса за размера на присъжданите застрахователни обезщетения. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Неоснователно е и становището, че посоченият материално-правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на тази законова разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с П. № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 112/29.05.2008 г. по гр. д. № 307/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: