2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
Гр.С., 03.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
Т. К.
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 540 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 246/04.04.2011г. по ч.т.д.№ 228/11г., с което ВКС, ТК, І отд. е оставил без разглеждане частната касационна жалба против въззивно определение № 526/27.01.2011г. по ч.гр.д.№ 1046/2010г. на Софийския окръжен съд за потвърждаване на разпореждане № 911/28.10.2011г. по ч.гр.д.№ 894/10г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касационното производство е недопустимо, тъй като се касае за търговско дело и цената на всеки един от предявените искове е под 10000 лв., поради което следва да намери приложение нормата на чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, с изм. с ДВ бр.100/2010г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10000 лв.
В случая, производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за три парични вземания: главница по договор за кредит и просрочена и наказателна лихви. Размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сумата – чл.69, ал.1, т.1 ГПК. В заповедното производство се предявяват вземания, които също са оценяеми – чл.410, ал.1, т.1 и чл.417 ГПК. Цената на паричното вземане е сумата, за която е подадено заявлението, т.е. това е посочената от заявителя стойност на всяко вземане. В случая, вземането за главницата е 5000 евро, а лихвите 700.94 евро и 73.67 евро, всяко от които в левова равностойност е под 10000 лв., поради което въззивният акт не подлежи на касационно обжалване. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 246/04.04.2011г. по ч.т.д.№ 228/11г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.