Определение №646 от 42213 по търг. дело №2952/2952 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 646

София, 28.07.2015 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2952 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния си пълномощник срещу решение № 121/15.05.2014 г. по в. т. д. № 2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 63/14.10.2013 г. по т. д. № 11/2013 г. по описа на Ловешки Окръжен съд. С последното, съдът е отхвърлил предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 17823,96 евро главница с ДДС по договор за финансов лизинг № 89539/01.10.2009 г. за периода от 31.12.2009 г. до 29.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.08.2012 г.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е посочил, че обосновава допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с въпросите: „Кой измежду лизингополучателя и лизингодателя по договор за финансов лизинг е носител на риска от случайното погиване на вещта и кой следва да поеме неблагоприятните последици от посоченото събитие, включително риска от неплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, в случай че е налице застраховане на лизинговата вещ”; 2/ „Наличието на договор по застраховка ”каско” на лизингованата вещ, при хипотеза, че застрахователното обезщетение се дължи на лизингодателя в случай на настъпване на застрахователно събитие води ли до прехвърляне на риска от лизингополучателя към лизингодателя и води ли до освобождаване на лизингополучателя от задължението за заплащане на лизинговите вноски след датата на погиването /кражбата/ на вещта? Необходимо ли е получаване на застрахователно обезщетение, за да бъде освободен последният от отговорност”.
Позоваването в изложението по първият материалноправен въпрос е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – цитирани са две решения по чл. 290 ГПК – решение № 170/23.07.2012 г. по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, ТК ІІ отделение и решение № 294/20.04.2010 г. по гр. д. № 670/2009 г. на ІV г. о., ВКС. По другия обобщен материалноправен въпрос касаторът въвежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, решаващият въззивен състав е приел, че след като в периода 20 до 23.08.2010 г. лизинговата вещ е била открадната, настъпилото случайно събитие представлява непреодолима пречка за изпълнение на задълженията по договора и не може да се вмени във вина на страните. Счел е, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора за финансов лизинг поради липсата на предмета на договора – лизингованата вещ. Мотивирал се е с чл. 89, ал. 1 ЗЗД и приел, че договорът за финансов лизинг е развален по право.
Според ВТАС, рискът от случайното събитие е за лизингополучателя, поради което той не би следвало да бъде освободен от задълженията си по заплащане на лизинговите вноски, но тъй като вещта е била застрахована от лизингополучателя в полза на лизингодателя, и е била изплатена застрахователната премия, застрахователното обезщетение се дължи на лизингодателя, и последният вместо да насочи исковата си претенция срещу застрахователното дружество, което дължи заплащане на заместващата облага, е предприел действия по прекратяване на договора за финансов лизинг, след като същият вече е бил развален по право от момента на извършване на кражбата.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия от въпросите, тъй като не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид позоваването на задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която обаче разглежда различна хипотеза макар и при договор за финансов лизинг, свързана с определяне на материалноправната легитимация на лизингополучателя при претендиране на имуществени вреди, настъпили от увреждане на лизинговата вещ при деликт.
По отношение на другите материалноправни въпроси, макар и да е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е аргументирал защо счита, че въпросите допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е и наличието на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитие на правото. В процесния случай, в хода на съдебното производство страните са се позовавали на отделни текстове от подробната уредба в договора за финансов лизинг, където са регламентирали както правата и задълженията във връзка с пълната загуба на лизингования обект, така и отношенията по повод изплащането на застрахователно обезщетение,вкл. и въпросите за риска. В изложението на касатора не са поставени въпроси, свързани с тълкуване на договорни клаузи, не са наведени съображения за неточно тълкуване, нито се съдържа позоваване на законови текстове, относими към договора за финансов лизинг, относно които е наложително допускане на касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 121/15.05.2014 г. по в. т. д. № 32/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top