О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
[населено място], 12.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 3380 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Б. С. Н. и Е. П. Н., чрез пълномощника им адв. С. Ч. против решение № 1669/24.07.2015 г. по в.гр.д. № 3721/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 4757/19.06.2014г. по гр.д. № 1233/2013г. на Софийски градски съд, ГК, I-5 състав в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу [фирма], [населено място] за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв., предявени на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В касационната жалба касаторите поддържат становище за неправилност на обжалваното въззивно решение по отношение на определения като справедлив размер на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди. Обосновават предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата им.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касаторите е бил въпросът за размера на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им М. Е. Н., настъпила на 01.05.2012г. при ПТП. Въззивната инстанция е кредитирала свидетелските показания, според които отношенията между родителите и сина им са били изключително близки, без да съществуват дразги и неразбирателство, както и че от датата на събитието касаторите живеят в дълбоки душевни страдания. Отчетена е била възрастта на загиналия – 19г. и че смъртта е настъпила в началото на неговия осъзнат жизнен път, като касаторите са били лишени от възможността да споделят развитието в живота на единственото си дете и да разчитат на неговата морална подкрепа в бъдеще, които негативни емоции няма как да бъдат преодолени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите формулират следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Въведеният от касаторите довод е, че въззивният съд не е коментирал в решението си нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие, което противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. Предвид това се обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. 2/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? Касаторите се позовават на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с Решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о. на ВКС ; Решение № 906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС, II г.о. и Решение № 1116/01.10.2008г. по гр.д. № 4876/2007г. на ВКС , V г.о. 3/При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? По този въпрос се въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение за противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС , III г.о.; Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о. и ППВС № 4/23.12.1968г.
Настоящият състав на ВКС намира, че така поставените правни въпроси покриват изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба, тъй като по тях е налице произнасяне в обжалваното въззивно решение и то е обусловило изводите на решаващия съд за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от касаторите неимуществени вреди. По нито един от въпросите не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По поставения първи материалноправен въпрос в цитираните от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е даден отговор, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Изхожда се от разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Несъобразяването с този критерий може да доведе до определяне на обезщетения за неимуществени вреди, които да са значително занижени. В случая липсата на изрично позоваване от съда на конкретните нива на застрахователно покритие към датата на ПТП – 01.05.2012г. не означава, че икономическата конюнктура не е съобразена при определяне на конкретния размер на обезщетенията, тъй като присъдените от САС / по 120 000 лв./ не се явяват занижени съотнесено към нормативно определени нива по § 27, ал.1, т.1, б. „а“ от КЗ / отм./ – за всяко събитие при едно пострадало лице – 1 000 000 лв. Наведеният от касаторите довод за присъждани размери на обезщетения към други моменти , в полза на други лица по други дела не може да бъде споделен от настоящия състав, тъй като всяка една конкретна фактическа обстановка по отделения спор обуславя преценката на решаващия съд за справедливия съобразно тази основа размер на обезщетение.
По втория процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касаторите задължителна практика на ВКС, според която съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона. Всички доводи на касаторите по въззивната жалба относно релевантните за определяне на дължимото обезщетение критерии са били съобразени в своята съвкупност от въззивния съд, което е и довело до частична отмяна на първоинстанционното решение и допълнително присъждане на обезщетения на ищците за всеки за разликата над 80 000лв. до 120 000лв.
Не е осъществено селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на третия правен въпрос. В съответствие с разясненията по ППВС №4/1968г. САС е преценил както конкретната възраст на починалия, така и съдържанието на връзката дете-родител , индивидуално е отчел претърпените от всеки касатор душевни болки – проявление, интензитет, перспектива за преодоляване или липса на такава. Поради което всеки един визиран от касаторите релевантен към определянето на справедлив по см. на чл.52 ГПК размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен и е участвал при формиране на крайния правен извод за основателеност на предявените искове в рамките на уважените от съда размери.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1669/24.07.2015 г. по в.гр.д. № 3721/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 4757/19.06.2014г. по гр.д. № 1233/2013г. на Софийски градски съд, ГК, I-5 състав в отхвърлителната част по исковете на Б. С. Н. и Е. П. Н. срещу [фирма], [населено място] за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв., предявени на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: