О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 16.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1363/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3734 от 28.02.2018 г., подадена от Община Белоградчик, чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 237 от 25.01.2018 г. по в.гр.д. № 3067/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VІІ състав, с което след отмяна на решение № 11 от 28.04.2017 г. по т.д. № 50/20-16 г. на Окръжен съд – Видин, общината е осъдена, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, да заплати на „Атек ВД” ЕООД сумата 29 988 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор № 139/16.09.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му, с произтичащите от това правни последици. Според дружеството касатор, решаващият съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл.266 ГПК и е зачел твърдени нови обстоятелства и представени нови доказателства, без да са налице хипотезите на ал.2 от тази разпоредба. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за дължимост на възнаграждението по договора, с оглед на обстоятелството, че не са настъпили предвидените в договора условия за плащането му и предвид специалната уредба в Закона за обществените поръчки и НВМОП.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени процесуалноправни въпроси /макар и да не са ясно и точно формулирани/, свързани с приложението на чл.266 ГПК и с възможността въззивният съд да преквалифицира исковете, както и материалноправни въпроси /без точна формулировка/ относно приемането на работата по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП и приложимостта на договорни клаузи, по силата на които плащането на възнаграждението е предпоставено от конкретни условия, както и за предпоставките за тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите по чл.20 ЗЗД. Касаторът не сочи никоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Такава се поддържа само в частта за разноските, а именно – противоречие с ТР на ВКС.
Ответникът по касация „Атек-ВД” ЕОД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Развити са подробни съображения за неоснователност на искането за достъп до касация, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за безспорно: наличието на сключен на 16.09.2013 г. договор между страните, по силата на който Община Белоградчик е възложила изработването на работен проект за реконструкция на централни градски части на [населено място], съгласно техническите спецификации на възложителя и офертата на изпълнителя по оперативна програма „Развитие на селските райони 2007 – 2013 г.; изпълнението на задълженията на изпълнителя и приемането на работата с протокол от 19.09.2013 г., без възражения за неточно или некачествено изпълнение на проекта; одобряване на проекта по реда на ЗУТ, но липса на одобрение на кандидатстващата с проекта община, поради липса на финансиране. Изведени са изводи за дължимост на уговореното в договора възнаграждение в размер на 29 988 лв., с ДДС, след като работата е приета.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил възраженията на общината за недължимост на плащането поради ненастъпване на договорените в чл.5 условия за това : одобряване от управляващия орган на Програма за развитие на селските райони /ПРСР/, авансово плащане от този орган и предоставяне на фактура-оригинал, след уведомяване от възложителя, че авансовото плащане е извършено. Счел е, че тези възражения са извън обхвата на исковата претенция, квалифицирана по чл.266, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Макар и да не са възприети доводите на ищцовото дружество за нищожност на договорни клаузи във връзка с цената и плащането й – чл.2, ал.2, чл.3, ал.2 и чл.5, САС е застъпил становище, че в случая договорната свобода следва да се счита за ограничена от възможността за злоупотреба с права и за неоснователно обогатяване на възложителя. Позовавайки се на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в този смисъл – решение по т.д. № 2404/2014 г., І т.о., както и на решения по т.д. № 535/2010 г., ІІ т.о., и решение по т.д. № 95/2015 г., І т.о., в които е прието, че договорът за изработка е възмезден, а разпоредбата на чл.266, ал.І ЗЗД е с императивен характер и, че след изпълнение на възложеното се дължи плащане от възложителя във всички случаи, като липсата на финансиране на проекта е ирелевантно, по арг. от чл.81, ал.2 ЗЗД, решаващият съд е извел извод за основателност на иска.
С оглед изхода на делото, САС е присъдил в полза на ищеца разноски за първата инстанция – сумата 1 199.52 лв. внесена държавна такса и 2 504.40 лв. адвокатско възнаграждение, а за въззивната инстанция – 599.76 лв. – ДТ и 2 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане касационното разглеждане на делото.
Процесуалноправните въпроси, свързани с правната квалификация на иска и с допустимостта да се въвеждат нови факти и да се сочат нови доказателства във въззивното производство, не са обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съдебен състав не е възприел различна квалификация на спорното материално право, а е конкретизирал облигационния договор, от който произтича претендираното вземане. Липсват данни и за произнасяне, от страна на САС, по ненадлежно въведени в процеса факти, нито за уважаване на преклудирани доказателствени искания на ищцовото дружество.
Въпросите, свързани с: критериите за тълкуване на договора, приемане на работата с осчетоводяване на фактурата и дължимостта на възнаграждението по сключения по реда на ЗОП договор /независимо от липсата на изискуемата от ГПК тяхна конкретизация в изложението/, не попадат в обхвата на основния селективен критерий. По посочените въпроси решаващият съд не е формирал изводи, които да са обусловили изхода на спора. В тази насока настоящият състав съобразява указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен липсата на ясно и точно формулирани правни въпроси, значими за изхода на конкретното дело, в случая касаторът не се позовава на никоя от допълнителните предпоставки за допускане на обжалването. Искането за достъп до касация би могло да бъде основателно при установеност не само на основната предпоставка, но и кумулативно на една от изчерпателно посочените от законодателя хипотези /допълнителни основания по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК/, при наличие на които се проявява общото основание.
Предвид горното, искането за допускане на обжалването на атакуваното въззивно решение е неоснователно. С оглед на този резултат, касационната жалба в частта й относно присъдените в полза на дружеството – ищец /сега ответник по касация/ следва да се разгледа от въззивния съд като молба по чл.248 ГПК.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1680 лв., съобразно направеното в писмения отговор искане, с приложен списък по чл.80 ГПК и пълномощно, имащо характер и на разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в посочения размер.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 237 от 25.01.2018 г. по в.гр.д. № 3067/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VІІ състав.
ОСЪЖДА Община Белоградчик да заплати на „Атек-ВД” ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 1 680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: