О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.646
София..09.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 513/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. „П”, гр. С., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 375 от 16.01.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по в.т.д. № 676/2008 г., с което след отмяна на решение № 195 от 06.08.2008 г. по гр.д. № 384/2004 г. на Окръжен съд – Ловеч в обжалваната осъдителна част, е отхвърлен предявения от касатора иск срещу ЗАД”В” АД за заплащане на сумата 64 352 лв. , представляваща застрахователно обезщетение по полици № 0* и 0071820 от 06.01.2004 г.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Счита за необосновано и незаконосъобразно разбирането на съда, че след като е ангажирана деликтната отговорност на виновния водач в наказателното производство, то е недопустимо повторно присъждане на същите по размер имуществени вреди и ангажиране отговорността и на застрахователя.
В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването, касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, касаещи правото на пострадалия при ПТП да претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди и от застрахователя, след като вече се е снабдил с изпълнителен лист за обезщетение за същите вреди срещу виновния за произшествието водач, съответно допустимостта и основателността на такава искова претенция. Поддържа се, че тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата – Р. № 893/16.11.2007 г., І г.о. ВКС; Р. № 201/18.03.1986 г., ІV г.о.; Р. № 2725/23.09.1981 г., І г.о., Р. № 64 от 10.03.2005 г. на АС-Велико Търново; Р. № 1251/16.07.2001 г., V г.о.; Р. № 127/19.03.2008 г. на І т.о. на ВКС; Р. № 1191/26.07.2002 г., V г.о. и Р. № 458/14.05.2007 г. на ІІ т.о. на ВКС, приложени по делото, а по отношение на поддържаната хипотеза на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация – З. а. д.”В”, чрез процесуалния си представител, счита, че не е налице нито една от хипотезите за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са развити в писмен отговор, подаден по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли иска с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ, във вр. С чл.405/отм./ ТЗ, въззивният съд е счел за основателно възражението на застрахователното д. за невъзможността да се кумулира отговорността на прекия причинител на имуществените вреди/деликвента/, която е ангажирана по приложеното наказателно производство – по предявения граждански иск, с отговорността на застрахователя по предявения пряк иск. Прието е, че увреденият ищец е реализирал правото си на обезщетение в наказателното производство, като се е снабдил с изпълнителен лист срещу деликвента, а искането за повторно присъждане на същите имуществени вреди от застрахователя би било в противоречие с правния принцип „non bis in idem”, според който не може за едно и също деяние да се налагат две санкции. Въззивният съд се е позовал в този смисъл и на практика на ВКС – Р. № 1126/10.01.2006 г.
Независимо от допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително, в част от приложените влезли в сила решения на ВКС – Р. № 127/19-.03.2008 г., Р. № 1251/16.07.2001 г., Р. № 2725/1981 г., както и в Р. 64/10.03.2005 г. на Апелативен съд – В. Търново формулираните по-горе въпроси, които са значими за изхода на делото, са разрешавани противоречиво. Същевременно обаче, към настоящият момент вече е налице произнасяне от Върховния касационен съд, Търговска колегия, І т.о. по поставените от касатора въпроси – решение № 82/07.07.2009 г. по т.д. № 28/2009 г., постановено по реда на новия ГПК – по чл. 290 и сл., при зачитане и на нормативната практика на ВС/т.8 и т.11 от ППВС № 7/1977 г./. Тъй като обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираното задължително за съдилищата тълкуване на закона, дадено от ВКС, то не следва да се допуска касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 375 от 16.01.2009 г. по в.т.д. № 676/2008 г. на Великотърновския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: