4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр.София, 27.05. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1506 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. А. Т.- С. и Д. Т. Т., трето лице-помагач на страната на ищцата, срещу решение № 528 от 15.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 919 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 411 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 127 по описа за 2012 г. на Пещерския районен съд за осъждане на общината на [населено място] да заплати на Д. А. Т.-С. сумата от 9 838,40 лв., представляваща цена на учредено право на строеж по договор от 8.2.2007 г., такса за административна услуга в размер на 189,20 лв. и местен данък в размер на 189,20 лв., както и сумата от 319,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.10.2011 г. до 31.01.2012 г., и е постановено друго за отхвърляне на тези искове.
Касаторите твърдят, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно или евентуално-недопустимо-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Считат, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса как следва да постъпи, ако въззивният съд приеме, че правната квалификация на предявения иск е различна от възприетата от първоинстанционния съд. Касаторите смятат, че в този случай решението на първата инстанция следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане.
Ответникът по жалбата [община] счита, че не са налице основанията за допускане на решението на Пазарджишкия окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за разноски за касационното производство, но не представя доказателства за тяхното извършване.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Според нотариален акт № 134, том ІV, рег. № 4406, дело 685 от 08.06.2007 г. на нотариус Г. К. с район на действие РС-Пещера, рег. № 387, Д. А. Т.-С. е придобила по дарение от баба си Д. Т. Т. право на строеж за изграждане на вила с планоснимачен № 826 в УПИ І-студентски почивни станции и индивидуално вилно застрояване в кв.21 по плана на летовище «С. К.», [община]. Правото на строеж е било придобито преди това от Д. Т. Т. с договор от 8.02.2007 г. след търг срещу заплащане на тръжна цена в размер на 9 460 лв., такса за административна услуга в размер на 189,20 лв. и местен данък в размер на 189,20 лв. Впоследствие обаче се установява, че мястото не е собственост на общината, а на Държавния горски фонд и тъй като няма решение за промяна на предназначението му, ищцата не може да осъществи правото си на строеж. Затова тя е предявила искове за връщане на дадените суми за придобиване на правото на строеж, за административна услуга и местен данък, както и за заплащане на мораторна лихва върху главниците. Пещерският районен съд е уважил исковете за главниците, приемайки, че правната им квалификация е чл.55, ал.1, втори фактически състав от ЗЗД-нещо, получено с оглед неосъществено основание, което подлежи на връщане. Въззивният съд е отхвърлил исковете, като им е дал друга правна квалификация- чл.59 от ЗЗД, мотивирайки се, че няма обедняване на ищцата. Изводите на въззивния съд съответстват на нормите, уреждащи неоснователното обогатяване и произтичат от безвъзмездния характер на договора за дарение/ чл.225, ал.1 от ЗЗД/. Третото лице-помагач, а не ищцата, се е намирало в облигационни отношения с общината по повод придобиването на правото на строеж. Затова уредените в чл.55 от ЗЗД фактически състави не са приложими по отношение на ищцата, а може да се преценява само дали спрямо нея е осъществена хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Тази хипотеза също не е налице, тъй като ищцата не е извършила насрещна престация срещу полученото право на строеж, поради което не е могла да обеднее, когато е настъпила невъзможност това право да се осъществи. Преквалифицирайки предявения иск и произнасяйки се по съществото на спора, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, водещо до недопустимост на постановеното от него решение, както твърдят касаторите. Отговорът на поставения от тях в изложението въпрос се съдържа в Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Според това решение правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението му. Въззивният съд се е произнесъл точно по предмета на спора, като е променил само дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, поради което решението му не противоречи, а съответства на задължителната практика на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да бъде допускано.
Разноски на ответника по жалбите не следва да се присъждат поради липса на доказателства за тяхното извършване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 15.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 919 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 411 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 127 по описа за 2012 г. на Пещерския районен съд за осъждане на общината на [населено място] да заплати на Д. А. Т.-С. сумата от 9 838,40 лв., представляваща цена на учредено право на строеж по договор от 8.2.2007 г., такса за административна услуга в размер на 189,20 лв. и местен данък в размер на 189,20 лв., както и сумата от 319,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.10.2011 г. до 31.01.2012 г. и е постановено друго за отхвърляне на тези искове.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: