О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 09.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 1295/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. К. Д. и Г. К. С. чрез пълномощника им адв.Р. М. срещу решение № 1556/06.11.2014 г. по гр.д.№ 1697/2014 г. на Окръжен съд-Варна.
Ответникът по касационната жалба С. А. С. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 1942/10.04.2014 г. по гр.д.№ 15492/2013 г. на Районен съд-Варна в частта, с която изпълнението му е разсрочено по реда на чл.241 ГПК и вместо това е постановено отхвърляне на искането за разсрочване на изпълнението му, относно осъждането на ответниците-касатори в настоящото производство да заплатят солидарно на ищеца сумата 24 600 лв.,ведно със законната лихва от 21.10.2013 г. до окончателното й плащане.В осъдителната част същото не е обжалвано и е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че главницата е присъдена на основание чл.92 ЗЗД като дължима неустойка за пълно неизпълнение на сключен между страните на 23.08.20111 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В съдебно заседание касаторите са признали иска и решението е постановено при условията на чл.237 ГПК.Същевременно са направили искане да се разсрочи 70% от вземането, като се издължи на равни вноски от по 1000 лв. с падеж всяко първо число от месеца, а 30% от него да се платят в срок до 01.06.2014 г. В мотивите е отразено,че е представена декларация от касатора Д. съдържаща данни,че притежава 11/12 ид.части от къща в [населено място], с разгъната застроена площ 240 кв.м. и право на строеж върху парцела, в който е построена;че живее в нея;че има пет пълнолетни деца; няма доходи; има две МПС, които били продадени отдавна и не знае къде са; той и членовете на семейството му не притежават други недвижими имоти.Представено е и ЕР на ТЕЛК ,според което е с 50% трайно намалена трудоспособност. Върху недвижимия имот е учредена договорна ипотека в полза на ищеца по договор за паричен заем.Касаторката С., заедно с лицето В. С. е продала двор с къща лятна кухня и гараж в [населено място].Няма данни да е осигурявана от работодател. При тези факти въззивният съд е приел,че имотното състояние на касаторите не е влошено.Касаторът Д. притежава имущество, здравословното му състояние позволява да работи ,доколкото срокът на ЕР, с което се установява намалената му трудоспособност е изтекъл. Няма данни да е регистриран като безработен. Касаторката С. също не е с влошено имотно или здравословно състояние, непосредствено преди развалянето на предварителния договор е отчуждила недвижим имот.Не е представила декларация, че не притежава имущество за удовлетворяване на кредитора, липсват и данни да е безработна.Намерил е,че ищецът е изчакал около година преди да пристъпи към реализиране на вземането си по съдебен път.Поради това е направил извод, че допълнителното разсрочване на вземането е неприемливо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че са налице такива по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Извеждат следните процесуалноправни въпроси:
-следва ли съдът за пръв път в решението си да посочва обстоятелствата, които страната следва да установи относно имотното и здравословното си състояние;
-следва ли съдът да укаже на страната относно кои конкретни факти да представи доказателства и да предостави възможност за ангажиране на доказателства.
Във връзка с тези въпроси не е обосновано допълнително основание.
Поставя материалноправния въпрос относно приложението на чл. 241 ГПК, като твърди,че същият е решаван противоречиво от съдилищата.Счита,че въззивният съд не е посочил ясно критерия по който е направил преценка за наличието или липсата на основанието по чл.241 ГПК.Представя решения на различни първоинстанционни съдилища, които не са влезли в сила, с изключение на решението по гр.д.№8/2009 г. на Районен съд-Берковица.Изводите направени в него не могат да бъдат съпоставени с изводите на въззивния съд, тъй като съдебните актове са постановени при различна фактическа обстановка и в приложеното решение липсва обсъждане на имотното и здравословно състояние на ответника.
Касаторите поддържат и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което аргументират с твърдението, че въззивният съд не е изложил конкретни съображения , довели до отхвърляне на искането за разсрочване и не е мотивирал изводи какви са критериите за уважаване на искането по чл.214 ГПК,за да може страната да ги изпълни.Считат,че въпросът е от значение за точното приложение на закона.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
Относно първите два изведени от касаторите въпроси следва да се посочи, че същите са израз на становището им за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.Освен това на въпросите, макар и според касаторите да са насочени към процесуалните действия на въззивния съд, всъщност се отнасят до такива извършвани от първоинстанционния съд, при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК поставеният от страната въпрос не следва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с обосноваността на направените изводи и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Посоченото от касаторите има характер на оплаквания за основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и само последните са предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.Основанията за касационно обжалване са предмет на разглеждане в производството по чл.290 ГПК, в случай че касационната жалба бъде селектирана.Поради това с тези въпроси не може да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване.Освен това във връзка с тях не се поддържа допълнително основание.
Последният материално правен въпрос е релевантен, но поддържаните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване не са обосновани. Когато се твърди допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК приложените съдебни решения трябва да са влезли в сила,защото само стабилизираните актове представляват съдебна практика. Освен това трябва да е налице пълен идентитет на случаите,разгледани в тях и въззивното решение. Касаторът следва да направи пълен анализ и съпоставка на приетото в тях и във въззивното решение и да обоснове в какво се изразява противоречието между тях.В случая приложените съдебни решения не са влезли в сила, а единственото от тях, представляващо съдебна практика, не е относимо поради липса на идентитет. Когато се твърди допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да докаже наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика и да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока .При липса на съдебна практика по поставения въпрос касторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.В тази насока са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4. Всичко това не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1556/ 06.11.2014 г. по гр.д.№ 1697/ 2014 г. на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: