О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №582/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по к. жалба на К. Я. К. срещу решение от 20.11.2009г по гр.дело №2049/2007г. на Софийски апелативен съд , произнесено по молба на касатора К. с правно основание чл. 251 от ГПК за тълкуване на решение №44 от 02.04. 2008г по същото дело. Молбата е оставена без уважение .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В противоречие с възприетото от Софийски апелативен съд, че на тълкуване подлежи единствено диспозитивът на решението , се цитират решение № 69 от 26.01.2009г по гр.д. №1324/2007на СОС и решение №705 от 19.11.2008г. по гр.д. №297/2006г. на СОС, като пример за различна „тълкувателна практика”
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд приема довода в изложението , че неясно е това съдебно решение , от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на решението , т.е да се изведе ясно и недвусмислено формулираната и изразена воля на съда.
Върховен Касационен съд не приема обжалваното решение да е поставило като решаващ този въпрос . Дефиницията „на тълкуване подлежи диспозитива” следва от предписаната форма за изразяване на решаващата воля на съда , но това не изключва единството на решението като диспозитив и мотиви и няма значението на ограничение,когато се изследват предпоставките за тълкуване. И в обжалваното понастоящем решение ,и в приложените две решения от практиката на Софийски окръжен съд, съдилищата са съобразили това именно разбиране , следвайки задължението си да преценят нуждата от тълкуване с оглед на това дали решенията са ясни , а не с оглед на това дали диспозитивът им , взет сам по себе си ,е бил ясен. В решение № 69 от 26.01.2009г по гр.д. №1324/2007на СОС е изтъкнато ,че „на тълкуване по реда на чл. 194 от ГПК(отм) подлежи само диспозитивът на решението и то само, когато той е неясен и поражда съмнение ,като се изхожда от мотивите на тълкуваното решение”. В обжалваното решение на Софийски апелативен съд, постановено по молбата на касатора К. , решаващият мотив за отклоняване на искането за тълкуване е яснотата на решението, предвид волята на съда по него , ясно изразена, да потвърди първоинстнационното решение ,с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Добавеното в допълнение , че на тълкуване подлежи само диспозитивът , не и мотивите, няма отношение към решаващите съображения за отхвърляне на молбата в този случай се касае за различни формулировки на едно и също съображение , а не за противоречива практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. В приложеното решение №705 от 19.11.2008г. по гр.д. №297/2006г на СОС отново е обсъден случай на ясно решение ,но със затрудняващо приложението на правните му последици съдържание на диспозитива , т.е случай , който няма връзка с обстоятелбствата по насотящето дело.
Поради това основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице , касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 20.11.2009г по гр.дело №2049/2007г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .