О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№647
София.09.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 540/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” ЕАД, със седалище в гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 19 от 12.02.2009 г. по в.гр.д. № 578/2008 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 309 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 436/2008 г. на Районен съд – Димитровград за осъждане на търговското дружество касатор да заплати на Т. Я. Т. от гр. Д. сумата 1 424.05 лв., представляваща стойността на преносим компютър, марка MSI, модел М – 673 Х- 033ЕU, дължима след разваляне по см. на чл.113, ал.2 ЗЗП, на договор за покупко-продажба от 16.08.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноски по делото.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения, че е необходимо ВКС да се произнесе за точната формулировка, която търговецът следва да представи на клиентите си по повод извършена рекламация на технически уред или гаранционното му обслужване, както и за разликата между проява на дефект и възникване на повреда и доколко в посочените хипотези е налице несъответствие на потребителската стока с договора за продажба по смисъла на законовата презумпция, въведена с разпоредбата на чл.108 от ЗЗП. Поддържа се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона. В изложението се съдържат и доводи, относими към направените от въззивната инстанция фактически изводи, които не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК.
Ответникът по касация – Т. Я. Т. от гр. Д., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че жалбата не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. По съображения в писмен отговор, подаден по реда на чл.287 ал.1 ГПК, моли да не се допуска касационно обжалване на атакувания съдебен акт, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за основателност на исковата претенция, решаващият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково, е мотивирал изключително прецизно своето решение, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и даденото експертно техническо заключение, опровергаващо описаните в констативен протокол № 90009199/11.12.2007 г. причини за дефект на закупения от ищеца преносим компютър. Прието е за доказано действителното несъответствие на закупената стока с договора за продажба, съгласно чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите и надлежното реализиране правото на купувача да развали договора и да иска възстановяване на заплатената цена на стоката/ чл.114 ЗЗП/. Отчетено е, че в процеса не е оборена презумпцията на чл.108 ЗЗП, съгласно която всяко несъответствие на потребителска стока с договора за продажба, което се появи до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, а възраженията на търговеца – продавач за настъпила повреда на компютъра в резултат на претоварване, са отхвърлени като неоснователни.
Поставените в изложението материалноправни въпроси, свързани със задължението на търговеца при предоставяне на търговска гаранция и при предявена рекламация на потребителска стока безспорно са значими за изхода на делото. Независимо от наличието на общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, не може да се приеме за доказана поддържаната от касатора хипотеза на т.3, чл.280, ал.1 ГПК. Този текст визира липсата единна практика на ВКС по поставените въпроси и необходимост за преодоляване на противоречива или неправилна практика и необходимост, по пътя на казуалното тълкуване на приложимите разпоредби на Закона за защита на потребителите, да се преодолее неяснота или непълнота на закона. В случая, разпоредбите на ЗЗП/ раздел ІІ и ІІІ/ относно гаранцията и рекламацията на потребителска стока са пределно ясни и не създават съмнения при прилагането им. В закона са дадени и легални определения на търговската гаранция, поправката и ремонта на потребителска стока, предпоставките за съответствие на потребителската стока на договора за продажба и точно са регламентирани правата на потребителя – купувач при надлежно констатирано несъответствие и отговорността на търговеца – продавач при неудовлетворяване на потребителя от рекламацията. Основните аспекти на гаранцииите на потребителски стоки са уредени в съответствие с Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Поддържаните от касатора доводи за необходимостта от създаване на практика на ВКС за начина, по който следва да се формулират общите гаранционни условия от търговците продавачи на бяла и черна техника, както и за конкретните действия на търговеца при извършена рекламация или гаранционно обслужване на такава техника, не могат да бъдат преценявани поради тяхната неотносимост към основната, обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 19 от 12.02.2009 г. по в.гр.д. № 578/2008 г. на Окръжен съд – Хасково.
Осъжда „К” ЕАД да заплати на Т. Я. Т. сумата 150/сто и петдесет/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: