О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
Гр.София, 16,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 430 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Г” АД, гр. С., срещу определение № 279/14.04.2010г,. постановено по ч.т.д. № 199/2010г. от Върховния касационен съд, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на “Г” АД против определение № 623/14.01.2010г. по ч.гр.д. № 12/2010г. на Софийския градски съд за потвърждаване на определение на Софийския районен съд за допускане на обезпечение на иск.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът “К” Е. , гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определението на въззивния съд по частната жалба срещу определение, постановено в обезпечителното производство не подлежи на касационен контрол.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.396, ал.1 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. В обезпечителното производство се постановяват мерки с привременен характер, които не са непосредствено обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. Обезпечителните мерки могат да се отменят и заменят от съда, допуснал обезпечението или пред когото делото е висящо, както и отказът на съда да наложи исканата мярка не преклудира правата на молителя.
По тези съображения обжалваното определение е правилно е следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 279/14.04.2010г,. постановено по ч.т.д. № 199/2010г. от Върховния касационен съд, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.