2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.648
С..12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 211/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 386 от 16.12.2010 г. по в.гр.д.№ 957/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е обезсилено решение № 228 от 01.07.2010 г. по гр.д.№ 566/2009 г. на Районен съд – Горна Оряховица като процесуално недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че след като първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на основанието на предявения иск, постановеното от него решение не е недопустимо, тъй като се е произнесъл по първоначално заявената искова претенция. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката се позовава на всички основания за достъп до касация, без изрично да е формулирала материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за изхода на делото и които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, да са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е, че въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон относно института на изменението на иска, вида на съдебния акт, с който следва да се приеме изменението на иска и правните последици при произнасяне по ненадлежно изменен иск. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и на Р. № 226/22.11.2010 г. по в.т.д.№ 93/2010 г. на АС-В.Т., Р. на Окръжен съд – Добрич по в.гр.д.№ 261/2010 г. и Р. № 524 от 24.09.2008 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], представляван от управителя М. П. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа мотивирани доводи за правилността на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на странитепо чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск – първоначалния пряк менителничен иск а не по иска за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, който е поддържан след исканото от дружеството изменение на иска по основание. Този извод е направен след произнасяне на решаващия състав по отказа на първата инстанция да допусне изменението на иска и с оглед становището за незаконосъобразност на този отказ. Изложените са съображения за допустимостта на исканото изменение, чрез позоваване на нов юридически факт, без да се променя първоначално заявения петитум.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват изрично формулирани правни въпроси, които са от значение за извършената от въззивния съд преценка по допустимостта на първоинстанционното решение. Посочването на такива въпроси, в рамките на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките при селекция на касационните жалби. Извън правомощията на касационния съд е да формулира или да извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в зависимост от поддържаните в жалбата и в изложението към нея основания за касационно обжалване. Допустимо е единствено да се прецизира или квалифицира значимия за изхода на спора правен въпрос, в какъвто смисъл са задължителните разяснения по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, изложението на основанията за достъп до касация е основано на поддържаните в жалбата пороци на обжалвания съдебен акт.
Независимо от горното, като недоказани следва да се преценят и поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК, на което се позовава жалбоподателката / т.9/ дава задължителни за съдилищата разяснения по изменението на иска в производството пред въззивния съд, като по-голяма част от решението по тази точка е загубило сила след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Няма данни и за влизане в сила на решенията на съдилищата, на които се позовава жалбоподателката. Не е налице и поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 от цитираното тълкувателно решение това основание би било налице когато се налага промяна на създадена, поради неточно тълкуване на закона, съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването, както и при непълнота и неяснота на законова норма, налагащи създаване на съдебна практика по прилагането й. По въпросите, касаещи изменението на иска по основание, включително упражняването на контрол за законосъобразност на процесуалните действия на първата инстанция при поддържано изменение на иска, е налице непротиворечива съдебна практика и не се касае за неясна правна регламентация, която да се нуждае от тълкуване.
При този изход на настоящото производство, жалбоподателката следва да заплати на ответното дружество разноски в размер на 850 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 18/23.02.2011 г. и предвид своевременно направеното искане по чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 386 от 16.12.2010 г. по в.гр.д.№ 957/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Р. П. П. да заплати на [фирма] сумата 850/осемстотин и петдесет/ лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: