О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
Гр. София, 16.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1505 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. от [населено място], действащ със съгласието на своята майка и законен представител – Н. Д. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 32/08.02.2018 г. по в.т.д. № 634/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 593 от 15.09.2017 г. по т.д. № 229/2015 г. на Варненския окръжен съд. С последното е обявен за недействителен по отношение на Държавата, на основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 119, т.І, рег.№ 2331, дело № 172 от 11.07.2013 г. при нотариус с рег. № 334 – М. Т., по силата на който КОЕМ ООД продава Г. Д. К., чрез Н. Д. К., самостоятелен обект в сграда /Кафе-бар/, находящ се в [населено място], обл. В., ул. Андрей Премянов № 14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско дворно място.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. Налице ли е намерение и съзнание на длъжника да извърши правен акт във вреда на публичния кредитор в хипотезата на чл. 216, т. 4 ДОПК, когато управителят на длъжника е прехвърлил на малолетното си дете недвижим имот, с оглед да го осигури материално; 2. Налице ли е намерение за увреждане на публичния кредитор от страна на приобретателя по оспорвана сделка в хипотезата на чл. 216, т. 4 ДОПК, когато последният е малолетен.
По първия въпрос се твърди противоречие с практика на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 27 от 28.02.2013 г. по т.д.№ 410/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., а по втория – че липсва практика на ВКС и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – В., чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, евентуално и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но не са налице основания за разглеждането й по същество.
Формулираните от касатора правни въпроси са във връзка с наличието на намерение на прехвърлителя, респ. на приобретателя за увреждане на публичния кредитор в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Такъв иск обаче не е предявен и не е разгледан. Въззивният съдебен състав, с оглед наведените в исковата молба основания, е приел, че сделката, сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в която са установени публични задължения, е недействителна спрямо държавата, поради това, че даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото /пазарната цена на имота е над пет пъти по-висока от продажната цена/, съобразно чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и че е извършена във вреда на публичния взискател и е сключена между свързани лица /купувачът Г. Д. К. е син на Д. Г. К. – съдружник и управител в дружеството – длъжник КОЕМ ООД/, съобразно чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Нормите на чл. 216, ал. 1, т. т. 1 – 6 ДОПК уреждат различни, самостоятелни фактически състави за относителна недействителност на действия и сделки, като намерението за увреждане в случая не е елемент от основанието на предявената искова претенция.
Предвид изложеното, поставените въпроси не отговарят на основния селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК – да имат значение за изхода по спора, т.е. да са включени в неговия предмет и да са обусловили решаващата правна воля на съда. Липсата на правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание, за да не се допусне касационно обжалване. В този смисъл са указанията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Поради неоснователността на искането за достъп до касация, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 08.02.2018 г. по в.т.д. № 634/2018 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], действащ със съгласието на Н. Д. К., да заплати на ТД на НАП – В. сумата 300 /триста/ лева – разноски за касационната инстанция по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: