ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 648
София, 30.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 26 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т като процесуален представител на Л. Г. Л. от гр. К. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 23. Х.2008г. по в.гр.д. № 111/2008г.
Ответникът по касационната жалба О. К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата “А” Е. гр. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Кюстендилският окръжен съд е отменил решението на Кюстендилския РС от 30.VІ.2006г. по гр.д. № 409/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Л. Г. Л. и “А” Е. срещу О. К. иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за обявяване нищожността на договор за отдаване под наем на недвижим имот № 826/19. ХІІ.2005г. и на допълнително споразумение /анекс/ № 825/19. ХІІ.2005г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че договорът за наем и анекса от 19. ХІІ.2005г. не са нищожни, въпреки че са подписани от дъщерята на ищеца. Едноличният търговец е дал съгласието си преди сключването им за допускането и на “А” Е. в наетото от него от О. помещение и за поемането на половината наем и другите разноски по договора, като до месец юни 2006г. двамата наематели са заплащали по ? от тях. Договорът за наем е консенсуален и се счита за сключен в момента на постигането на съгласие относно наетата вещ и относно цената, каквото в случая се установява. Този договор е и неформален – за валидното му сключване не е необходима писмена форма. Такава е необходима за доказването му по силата на чл.133 ал.1 б. “в” от ГПК /отм./.
В изложенията на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се, че пълномощното представлява легитимиране на пълномощника и се подписва от страната или от неин представител /чл.33 от ГПК/, че пълномощното е частен документ, подписан от лицето, което го издава и представлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от това лице, че по делото липсва пълномощно от ищеца на св. М, подписала договора от 19. ХІІ.2005г. Сочи се, че за да приеме наличие на пълномощно, въззивният съд се е позовал на показанията на св. С, с което е нарушена разпоредбата на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, а и случая не се урежда от хипотезата на чл.165 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и решаването на който по различен начин би довело до различно решение по спора.
В разглеждания случай касаторът не е посочил същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Кратките съображения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК / а и в касационната жалба/ повтарят приетото от въззивния съд, излагат разбирането на касатора за същността на пълномощното, както и че позоваването на съда за наличие на такова в случая на свидетелски показания е в противоречие с нормата на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК. Тези съображения представляват основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но не и основания за допускане на такова. Следва да се отбележи, че в решаващите мотиви на атакуваното решение няма произнасяне за наличие на пълномощно за сключване на договора за наем и анекса, нито позоваване в тази връзка на показания на свидетел. Следователно не е налице първата и основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК, което не позволява извършването на преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това – дали същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, постановено на 23. Х.2008г. по гр.д. № 111/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: