О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 14.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №955/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М процесуален представител на ответницата по исковата молба М. В. С. от с. К., област Силистра, против въззивно решение №90/29.10.2009 г. по гр.д. №131/2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о.
С посоченото решение са отхвърлени исковете на В. В. С. против М. В. С. за сумите 76,50 лева и 1330 лева, и е потвърдено решение №93/29.5.2009 г. по гр.д. №1264/2008 г. на Силистренския районен съд в частта, с която М. В. С. е осъдена да заплати на В. В. С. сумата 1095 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от право на ползване на част от имот от страна на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, визиращо потвърдителната част на въззивното решение за сумата 1095 лева, се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по материалноправен въпрос – предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно заплащане на обезщетение в размер на 1095 лева, изразяващо се в лишаването на ищеца от правото на ползване на своята част от имота в с. К. за периода от 06.4.2005 г. до 29.4.2008 г. Твърди се също така, че правилното решаване за предявения иск е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се становище, че неправилно въззивният съд е приел, че предявения иск е основателен, тъй като ищецът В не е доказал по никакъв начин, че е лишен от възможността да се ползва от плодовете от възложения му имот. Сочи се, че съгласно трайната съдебна практика задължението да се предаде определена вещ е търсимо, а ищецът не е представил доказателства, че иска да му бъде предадено владението на възложената му част от имота, нито пък че касаторката се е обогатила за негова сметка. Прави се и теоретична обосновка на правната норма на чл.59 ЗЗД и сочат решения на ВКС. Навежда се и довод относно изводите на въззивния съд спрямо тези на първата инстанция.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – В. В. С. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Моли за отхвърляне на касационната жалба ведно със законните последици.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Същото представлява изразяване на становище по факти и обстоятелства по предявения иск, както и теоретична обосновка на иска в контекста на представените с изложението решения. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Визираните в изложението оплаквания и доводи са касационни, но такива следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, т.е. когато съдът постановява касационно решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Във връзка с направеното от ответника по касация искане за отхвърляне касационната жалба ведно със законните последици, настоящият състав на касационния съд намира, че разноски не следва да присъждат, тъй като по делото липсват доказателства за направени такива.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №90/29.10.2009 г. по гр.д. №131/2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №1270/08.12.2009 г., подадена от адв. М процесуален представител на М. В. С. от с. К., област Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: