О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 649
София, 15.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март……………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 77/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Л. С. С. и А. И. Г., двамата от София, чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-София, са подали касационна жалба срещу решение № 3336 от 09.05.2013 година по гр.д. № 1576/2013 година на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 20.09.2012 г. по гр.д. № 32812/2011 г. на Софийския районен съд, 37 състав. С него е признато е за установено по исковете на К. Й. П. от София, че отказите от наследство на И. А. Г., извършени от Л. С. С., С. И. Г. и А. И. Г., всички от София, са нищожни на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.44 ЗЗД. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Касационна жалба е постъпила и от К. Й. П. от София срещу същото решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото. С него А. И. Г. е бил осъден да заплати на касатора сумата 14 550 лева въз основа на запис на заповед от 03.09.1999 г. с падеж 31.12.1999 г.на основание чл.537 ТЗ, ведно със законната лихва. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски.
Ответниците Л. С. С. и А. И. Г., двамата от София, чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-София, оспорват касационната жалба с писмен отговор. Считат, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, както и че е неоснователна по съществото й. Претендират разноски за касационното производство.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по тях Върховният касационен съд взе предвид следното:
1. По жалбите на Л. С. С. и А. И. Г., двамата от София.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовават касаторите. След указания от въззивния съд да се представи изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: „Всяко ли конклудентно действие по приемане на наследство, преди изричния отказ, е основание за завеждане на нов иск, след като същото, при добре водено дело, би могло да бъде известно на ищеца.” И „При направено изрично оспорване на иска от страна на доверителите ми в срока по чл.131 от ГПК, както и изявлението им , също в отговора, че липсват категорични доказателства за извършено от тях разпоредително действие, преди отказа от наследство, не е ли достатъчно основание на съда да приеме, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че именно частта от имота в [населено място], с която са се разпоредили доверителите ми, е била в патримониума на наследодателя И. Г. към момента на откриване на наследството.”
В изложението няма доводи по основателността на искането за допускане на обжалването на посоченото от касаторите основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приложени са съдебни актове на Върховния касационен съд /р. № 619/30.09.2010 г. по гр.д. № 370/2010 г. на ІV г.о. и р. № 193 от 18.12.2009 г. по т.д. № 13/2009 г., ІІ то./, които не са коментирани в изложението и не е ясна връзката им с поставените въпроси, тъй като не разкриват фактическо и правно сходство с разглеждания казус.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Независимо от това може да се посочи, че правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Всяко фактическо основание може да породи право на иск за прогласяване нищожност на договор /едностранно волеизявление/, щом представлява порок по смисъла на чл.26 ЗЗД и не е било предмет на разглеждане между страните. Когато спорното материално право се базира на различни правопораждащи факти, липсва обективно тъждество на предмета на разглеждане, съответно не настъпва процесуална преклузия и отвод за присъдено нещо не може да се уважи. Докато непредявените от ищеца основания не се преклудират, възраженията на ответника трябва да са изчерпателни. Видно от данните по делото касаторите са оспорили иска, но не и обстоятелствата, на които той се основава, не са направили възражения срещу тях и не са ангажирали доказателства – изисквания по чл.131, ал.2, т.4, 5 и 6 ГПК. Затова законосъобразно въззивният съд е отказал да се произнесе по възражения, направени едва с въззивната жалба.
2. По жалбата на К. Й. П. от София.
Тази жалба не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да бъде разгледан в производството по чл.280, ал.1 ГПК. В него са изложени съображения за неправилност на решението, а в края му е посочено, че спорният въпрос е относно „възможността или липсата на такава за предявяване на иск срещу лице, различно от това, срещу което е издаден изпълнителен лист в производство по реда на чл.237 ГПК /отм./ относно същото вземане”. Отговорът му се намира в закона – чл.429 ГПК, който установява субективните предели на изпълнителния лист и регламентира възможността изпълнителният лист срещу наследодателя да може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, щом те не са установили, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Това е гаранция, че за едно и също вземане може да се издаде един изпълнителен лист, и той ще има изпълнителна сила и легитимиращ ефект както срещу длъжника, така и срещу универсалните му правоприемници.
При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването. С оглед изхода на делото страните не си дължат разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3336 от 09.05.2013 година по гр.д. № 1576/2013 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.