2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№649
С..12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 254/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. В. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 901 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 719/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 3253 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 3371/2008 г. на Софийски градски съд, І-6 състав в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск за заплащане, на основание чл.226 от Кодекса за застраховането, на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.06.2008 г., за разликата над 17 000 лв. до 60 000 лв.
В жалбата се поддържат основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски. Поддържат се доводи за крайно занижаване на размера на обезщетението и несъобразяване на изключително интензивните болки и страдания, които е претърпяла ищцата в резултат на тежките травматични увреждания и за нарушаване на принципа за справедливост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.52 ЗЗД и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Според жалбоподателката този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС. Поддържа се и основанието за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по съображения, че точното приложение на чл.52 ЗЗД ще доведе и до развитието на правото. В изложението не е цитирана практика на ВКС, нито е приложена практика на останалите съдилища във връзка с поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, отчитайки влязлото в сила решение на СГС по настоящото дело в частта за уважаване на иска до размер на 5 666.67 лв. , с което е установено основанието за ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск и приемайки, че липсват данни за съпричинаване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, е направил извод за съобразяване на определеното обезщетение за неимуществени вреди – 17 000 лв. с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Решаващият състав се е позовал на медицинската експертиза относно пълното излекуване на получената от ищцата контузия на гръдния кош и пневмоторакс в ляво, в резултат на което е прието, че липсва основание за завишаване на определеното от първостепенния съд размер на обезщетението.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос е значим за изхода на спора, но не са налице допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречивото разрешаване на правния въпрос от съдилищата следва да се счете за недоказано. С жалбата и изложението на основанията за достъп до касация не са представени влезли в сила решения на съдилищата, съдържащи противоречиво произнасяне по обуславящия изхода на делото правен въпрос, нито са цитирани решения на ВКС. Доказването на противоречива практика на съдилищата е в тежест на жалбоподателката, съгласно задължителните разяснения по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на доказателствения материал по всяко дело, като по правилността й касационната инстанция би могла да се произнася само по реда на чл.290 и сл. ГПК. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В случая липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от тези общи критерии, релевантни при прилагането на посочената материалноправна разпоредба, нито е доказано противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателката основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не може да бъде споделено твърдението, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, с оглед принципа на законност по чл.5 ГПК, както и за развитието на правото. В случая не се касае за неясна разпоредба, което да налага тълкуването и, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на принципа за справедливост и няма основание да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД относно съдържанието на понятието „справедливост” и релевантните критерии при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 901 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 719/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: