1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
ГР. С., 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1495/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по по допустимостта на касационната жалба на „Кооперативен съюз – П.”, [населено място] срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №927/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Б. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „ръководител счетоводен отдел”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Намира, че въпросът: кога работодателят има задължение да извърши подбор, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която цитира и прилага. Останалите две основания не са обосновани откъм специфичните им предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г. – не се твърди, че въззивното решение противоречи и на вл. в сила решения на първоинстанционни и/ или въззивни съдилища, както и решения на ВКС по реда на ГПК, отм., за да е налице осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Посочено е , че по поставения въпрос има достатъчно съдебна практика, така че не се налага законът да бъде тълкуван. Поддържа се обаче, че въпросът е от значение за развитието на правото, без да са изложени мотиви за това основание, вкл. твърдения за непълнота, неяснота или противоречие в закона – чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С. от касатора противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, каквато са приложените решения по чл.290 от ГПК не се установява. В. съд е приел, че при уволнението на ищцата при ответника са съществували две ръководни счетоводни длъжности с дублиращи се функции – „ръководител сч. отдел”, заемана от ищцата и „гл. счетоводител”, заемана от друго лице и между тях работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 от КТ. Според съда, разликата в наименованието на двете длъжности и тр. им функции по длъжностна характеристика е само лексическа, но не и смислова, същностна и функционална. Уволнението на ищцата е незаконно, поради неизвършен от работодателя подбор.
Изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.290 от ГПК. В нея е прието, че работодателят има задължение да извърши подбор, когато при уволнение на посочените в чл.329 от КТ основания премахва част от бройките за една длъжност, както и когато работникът изпълнява идентични или близки дл. задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики на отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост е от характера и естеството на тр. задължения, а не от съвпадението или разликата в наименованието на длъжностите / р. по гр.д. №1152/09 г. на трето г.о. и по гр.д. №229/12 г. на четвърто г.о./. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различни тр. функции, както и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се тр. функции. Работодателят има задължение за подбор, когато съкращава една длъжност, а запазва друга с несъществено различаващи се тр. функции / р. по гр.д. №727/11 г. и по гр.д. №110/10 г. на четвърто г.о./. Само когато съкратената длъжност е единствена според изпълнявяваните тр. функции или се премахват всички щатни бройки за нея , работодателят няма задължение за подбор – р. по гр.д. №1773/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1152/09 г. на трето г.о.
В случая въззивният съд въз основа на представените и посочени в мотивите на решението доказателства е направил конкретна преценка, че съкратената длъжност на ищцата е идентична по тр. функции с друга длъжност, която работодателят е запазил. Затова изводът му, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор преди уволнението поради съкращаване на щата е съответен на цитираната практика на ВКС. ВКС не се произнася в това производство за обосноваността на фактическия извод на ОС за идентичност на тр. функции за двете длъжности, която касаторът оспорва. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК. За обосноваността на въззивното решение ВКС се произнася в производството по чл.290 от ГПК, когато е допуснал разглеждане на жалбата.
В случая не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №927/12 г. от 12.12.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: