О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр. София, 21.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 482 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 26 от 13.01.2010г. на Плевенски окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 911/2009г., с което е отменено решение № 113 от 08.07.2009г. на Районен съд Ч. бряг по гр.д. № 285/2007г. в частта му за уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС относно движими вещи и вместо това е отхвърлен предявения от М. В. Ц. против Е. „П” иск по чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване владението върху движими вещи, посочени в решението.
Жалбоподателят М. В. Ц. поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани изводи. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава формално и на трите хипотези, предвидени в закона. Счита, че има противоречие с практиката на ВКС по въпросите за съответствието на съдебното решение с чл. 108 ЗС – относно предпоставките за уважаване на иска и с чл. 188 ГПК/отм./ относно преценяването на всички доказателства при формиране вътрешното убеждение на съда. Позовава се на решение № 2* г.о., решение № 1* г.о. и решение № 1* г.о.
Ответницата по жалбата Е. „П”, представлявана от П. М. не е депозирала писмен отговор в дадения от съда срок.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС относно движими вещи. Ищецът сочи, че с договор от 23.10.2006г. е закупил вещи, съставляващи оборудване на кафе-аперитив „ММ” в гр. К. закупил допълнително две машини и сключил устен договор с ответницата тя да експлоатира заведението с неговите машини. Тъй като ответницата не му заплатила уговорената част от печалбата, той поискал да му бъдат върнати собствените машини и оборудване. Затова претендира да бъде установено, че е собственик и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху вещите.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, Плевенски окръжен съд е приел, че са налице доказателства за собственост на по-голямата част от вещите, но не е установена втората предпоставка за уважаване на иска, а именно вещите да са във владение на ответницата към момента на завеждане на делото. Посочил е, че свидетелските показания установяват, че вещите, съставляващи оборудване на кафенето, са били налице в помещението към минал момент, но не и към правно релевантния за делото момент – завеждане на иска. Тъй като с въззивната си жалба ответницата по иска е признала наличието на 14 стола, то само за тези вещи искът е приет за основателен, а за останалите е отхвърлен.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Посочен е материалноправния въпрос за предпоставките за уважаване на иск за собственост. Тези предпоставки са безспорно установени в съдебната практика и са намерили израз в цитираното Решение № 2* от 13.10.1960г. по гр.д. № 3461/60г. на ВС, І г.о. Те са: 1.ищецът да е собственик на вещта; 2.ответникът да владее или държи вещта и 3.владението или държането да са лишени от правно основание. В случая не е налице противоречие с обжалваното решение по този въпрос, тъй като съдът е обсъдил тези предпоставки и е приел, че не е доказана втората от тях – владението, респ. държането на вещите. При преценка на свидетелските показания е направен извод, че те установяват наличието на вещите във фактическата власт на ответницата в момент, отдалечен от завеждането на иска.
Вторият формулиран въпрос е процесуалноправен и е свързан с приложението на чл. 188 ГПК/отм./, задължаващ съда да извърши преценка на всички събрани доказателства. По този въпрос са цитирани две решения: Решение № 135 от 16.01.1970г. по гр.д. № 2967/69г. на ВС, ІІ г.о. и Решение № 1989от 02.06.1983г. по гр.д. № 1405/83г. на ВС, ІІ г.о. Според дадените в тях разрешения сумарното, общо обсъждане на доказателствата, които са различни по значение и с различно съдържание, е съществено процесуално нарушение. С оглед на това е видно, че соченият въпрос има отношение към правилността на решението по чл. 281, т.3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване. Въпросът за преценката на доказателствата винаги е конкретен и е свързан с особеностите на съответния правен спор, докато чл. 280, ал.1 ГПК има предвид разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, но не и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали те са законосъобразни. Следователно проверката на законосъобразността на обжалвания акт, включително и досежно изпълнението на задължението на съда да прецени всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Виж в този смисъл ТРОСГКТК № 1/2009г. от 19.02.2010г., т.1.
Поради изложеното не може да се приеме, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата /основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/, тъй като първото основание визира само т.нар. задължителна практика на ВКС, каквато в случая не е посочена, а второто основание не се подкрепя от цитираните съдебни решения.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато произнасянето на съда по посочения правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателят не е изложил никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26 от 13.01.2010г. на Плевенски окръжен съд постановено по гр.д. № 911/2009г., в отменителната му част, по касационната жалба на М. В. Ц. от гр. Ч. бряг.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: