О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 65
София, 14.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4408/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. Д. С. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. Б. Р. от САК, срещу решение № 174 от 08.04.2013 година по гр.д. № 782/2012 година на Софийския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени искове на касатора срещу П.на Р. Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претендирани на основание чл.4, във вр. с чл.2, ал.1, т.2 и чл.7 ЗОДОВ.
Ответникът П. на Р. Б. не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора е посочено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са материалноправните въпроси: 1. При обосноваване на своите изводи за размера на обезщетението за неимуществени вреди на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ във вр. с чл.52 ЗЗД решаващият съд следва ли да вземе под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; 2. Допустимо ли е обезщетението за вреди по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ във вр. с чл.52 ЗЗД да се намалява поради непредвидено в ЗОДОВ съпричиняване на вредоносен резултат от трети лица, извън хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ; 3.Представлява ли омаловажаване и неглижиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ тезата, че самият съдебен акт за оправдаване или прекратяване на наказателното дело е достатъчен да обезщети пострадалото лице от незаконни действия на правозащитни органи и процесуалноправният въпрос 4. Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им, за да се установи истината.
По материалноправния въпрос, свързан с необходимостта да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на репарацията и критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне на справедливия й размер, следва да се има предвид, че е зададен в общотеоретичен порядък и не дава основание да се приеме, че решаващият съд не е съобразил закона и данните по делото. Приложените съдебни решения / № 621/22.10.2010 г. по гр.д. № 1927/2009 г., ІV г.о.; № 646 /12.10.2010 г. по гр.д. № 1210/2009 г. на ІV г.о.; № 337/22.22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о. и др./ не обосновават твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Обезщетението зависи от конкретните обстоятелства по делото и в този смисъл определянето му в различен размер при отделните случаи на съдебно присъждане не обосновава хипотезата за противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Доводът следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Той е по съществото на правния спор и може да се разгледа само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса. Същото следва да се отговори и на процесуалноправния въпрос, който е във връзка с материалноправното питане – той отново е зададен общо, а отговорът му произтича от закона и е възпроизведен многократно в съдебната практика.
Останалите материалноправни въпроси са конкретни и правнозначими, но нямат отношение към решителните мотиви на въззивния съд. В тях не се съдържа довод, че поведението на трети лица или на самия касатор е довело до съпричиняване на вредоносния резултат / чл.51, ал.2 ЗЗД/, нито такова съпричиняване е обсъждано и отчетено по делото. Омаловажаване и неглижиране на отговорността на държавата поради това, че самият съдебен акт за оправдаване или прекратяване на наказателното дело е достатъчен да обезщети пострадалото лице от незаконни действия на правозащитни органи, също не се съдържа в съдебното решение. Тъкмо обратно – с него е определено обезщетение за неимуществени вреди от 400 лева на пострадалото лице-касатор, но при съблюдаване на всички конкретни обстоятелства по случая – подаден сигнал от 3-ти лица, който е резултат от лоши междусъседски отношения, липса на негативни последици върху здравето на ищеца, каквито и не се претендират, тежестта на престъплението, по което е повдигнато обвинение и това, че не е взета мярка за неотклонение, краткият срок, в който е приключило наказателното производство и др. Тези обстоятелства са по съществото на правния спор и могат да се разгледат само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 174 от 08.04.2013 година по гр.д. № 782/2012 година на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.