О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София 20.01.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5428 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника М. А. М., чрез адв. П. М., конкретизирана с касационна жалба от 24.02.2015 г. против решение от 20.11.2014 г. по гр.дело № 11463/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.03.2014 г. по гр.дело № 55420/2012 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.284,ал.2 ЗЗД да заплати на Е. П. А. сумата 7 398 лв., представляваща получена от ответника, като пълномощник на Х. П. Х., цена на недвижим имот – гараж по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 81/2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2012 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, като излага твърдения, че през месец февруари 2015 г. узнал по телефона от свой приятел – С. С. обстоятелството, че наследодателят на ищцата Х. Х. от съвместното си съжителство с чешката гражданка Х. – засега с неустановено фамилно име и адрес има двама сина-близнаци – Т. Х. и Я. Х., които са негови наследници. Твърди също, че ако съдът му даде възможност би могъл да предостави допълнително конкретна достоверна информация.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. възможно ли е при пълна липса на право на ищцова страна в едно съдебно производство, при затаяване на истина относно обстоятелства, жизненоважни за съществуване на правото, последната да получи с влязло в сила решение исканата престация, 2. при установена безспорна липса на защита и нарушено право на защита за една от равнопоставените страни в процеса налице ли е процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на постановеното решение? При нарушение на съдилищата по същество на спора, след като са се убедили непосредствено в невъзможността страната да се защити сама и не са разяснили правата на страната да ползва адвокатска защита, включително и служебна, допустимо ли е такова решение да оставен в правния мир? 3. допустимо ли е да остане в сила съдебното решение на въззивната инстанция при условие, че може по безспорен начин да се констатира нарушение на правата на страната, която е поискала събиране на доказателства във възизвната инстанция, които по обективни причини не е могла да събере на първа инстанция. Въпросите според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Е. П. А., чрез адв. З. Е. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ищцата-сега ответник по касационната жалба Е. П. А. не е активно процесуално легитимирана по предявения иск. В касационната жалба са изложени твърдения, че наследодателят на ищцата Х. Х. има наследници по закон-синове, които не са подкрепени с доказателства. С оглед на това съдът намира, че не следва да обсъжда това твърдение.
С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.284,ал.2,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието възоснова на удостоверение за наследници № 000087 от 05.01.2012г. на Столична община, район „К. п.“, че Х. П. Х. е починал на 24.12.2011 г. и е оставил единствена наследница по закон ищцата Е. П. А.. От договор за покупко-продажба на общински гараж е прието за установено, че на 13.11.1990г. Х. Х. е придобил собствеността върху гараж № 19 с площ от 16.17 кв.м. в жилищна сграда в [населено място], бл. С. № 2. Съдът е посочил, че с нотариално заверено пълномощно Х. Х. е упълномощил ответника-жалбоподател М. М. да продаде при цена и условия, каквито договори, на лица, които намери за добре собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], в жилищен блок „С. 2” – гараж № 19, с площ от 16.17 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, да получи продажната цена и да му предаде същата, като му представи и копие от нотариалния акт. Посочил е, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №81 от 14.12.2011 г. ответникът, като пълномощник на Х. Х. е продал описания гараж, че гаражът е продаден за сумата от 7 398 лв., която сума М. М. е заявил че е получил напълно и в брой от купувача. Прието е, че ответникът признава обстоятелството, че на 14.12.2011г. е получил сумата от 6 300, че твърди предаване на сумата лично на Х. Х., който му е дал от тях 300 лв. като възнаграждение.
От правна страна е прието, че наследодателят на ищцата е овластил ответника, с пълномощно, с нотариални заверки с рег. № 3884 и 3885 от 02.05.2011г., извършена от вписания в регистъра на НК под № 617 нотариус К. Б., с район на действие СРС, да извърши от негово име и за негова сметка разпоредителна възмездна сделка със собствения му недвижим имот, както и да получи дължимата сума. Посочил е, че пълномощникът М. М., който е действал от името и за сметка на продавача е заявил при изповядване на сделката, че продажната цена в размер на 7 398 лв.е платена предварително и в брой. Направил е извода, че при наличието на пълномощно за извършване на всички действия по продажбата на имота, включително получаване на цената, следва да се приеме, че насрещната престация е извършена именно чрез пълномощника. Прието е, че ответникът не е провел при пълно и главно доказване изпълнение на задължението си да отчете резултата от поръчката чрез предаване на получената от продажбата сума на продавача.
Според въззивния съд доводът, че при предаването на парите е присъствала свидетелка, като въведен една във въззивната жалба е преклудиран по смисъла на т.3 от ТР 1/09.12.2013 г. по т.д. № 482012 г. на ВКС. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния решението на последния съд е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в п.1-ви и 3-ти от изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че въпросите по п.1-ви и п.3-ти не са правни въпроси. Всеки от тях не е разрешен от въззивния съд, съответно не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на тълкуването посочено по-горе, а касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според т.1 от цитираното т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като поставеният въпрос по п.2-ри от изложението касае правилността на обжалваното решение същият не е правен въпрос и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя М. А. М., чрез адв. П. М..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба Е. А. следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 20.11.2014 г., постановено по гр.дело № 11463/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 296/13.01.2015 г., конкретизирана с касационна жалба от 24.02.2015 г., подадена от ответника М. А. М., [населено място],[жк] 404, чрез адв.П. М..
Осъжда М. А. М., [населено място],[жк] 404 да заплати на Е. П. А., [населено място], [улица]-5 сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: