О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
гр.С., 25.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 967/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. И. А.- Г. от[населено място] е подала касационна жалба вх.№ А-683 от 14.05.2010 год. срещу въззивното решение от 07.04.2010 год. по в.гр.дело № 56/2010 год. на М. окръжен съд, с което е потвърдено решението от 30.10.2009 год. по гр.дело № 4/2009 год. на М. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу М. Ц. Г. и Т. Х. Ц. иск за делба на мазе, намиращо се под банята, тоалетната и бокса, с граници по проект: вътрешно стълбище, общ коридор, собственото на ответниците мазе под кухнята и външна стена на къщата и коридор, находящо се в двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 48489.13.285 по кадастралната карта на[населено място], с адрес: [улица] и 21, със стар идентификатор УПИ VІІ, пл.№ 337, кв.13 и УПИ ХІV, кв.228 по регулационните планове на града.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за делба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ задължително ли е въззивният съд да мотивира съдебния акт при действието на новата процесуалноправна норма на чл.272 ГПК? б/ какви са правомощията на въззивния съд да не възприеме наличието на преклузия по чл.133 ГПК, неприложена от първоинстанционния съд въпреки наличието за това и процесуалната възможност на ответника да представи писмен отговор след изтичане на срока по чл.131 ГПК? и в/ допустима ли е съдебна делба на предвидено по проект и построено в съсобственост мазе /между двамата собственици на етажите/ в приземния етаж на самостоятелно основание, без наличието на друга съсобственост в сградата, неподелено с договор за доброволна делба и непредвидено към кой от изградените етажи на двуетажната сграда се придава? По първия въпрос жалбоподателката се позовава на определение № 1549 от 13.11.2009 год. по гр.дело № 1246/2009 год. на ВКС, ІV г.о. и на определение № 1221 от 31.08.2009 год. по гр.дело № 826/2009 год. на ВКС, ІV г.о.; по втория въпрос – на определение № 80 от 29.01.2010 год. по гр.дело № 1086/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и по третия – на решение № 7 от 18.01.1967 год. по гр.дело № 2032/1967 год. на ВС, І г.о., решение № 807 от 03.04.1975 год. по гр.дело № 301/1975 год. на ВС, І г.о.
Ответниците по касация М. Ц. Г. и Т. Х. Ц. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
От заключенията на вещото лице В. Б. Р. /л.л.77-79 и 90-92 от гр.дело № 4/2009 год. на МРС/ въззивният съд е приел за установено, че процесното мазе, чиято делба се иска, е с полезна площ по одобрения проект 9.94 кв.м. и е разположено под банята, клозета и кухненската ниша на първия и втория етажи, а на място е изградено под банята и клозета, като частта под кухненската ниша е приобщена към мазето на ответниците, които ползват 6.64 кв.м., а ищцата/сега касатор/-3.30 кв.м. От същото заключение е било установено, че между кухненската ниша и банята стената в мазето е изпълнена, но не е предвидена по проект. Вещото лице е заявило, че под банята и тоалетната не са предвидени прозорци по проект за мазетата, а е предвидена една врата за общото мазе, но фактически са изградени две мазета с две врати и два прозореца от общото мазе /като част от мазето на дял първи е приобщено към собственото му мазе по разделителния протокол/. Като допълнение вещото лице заявило в заседанието на 30.09.2009 год., че мазето, което се ползва от ищцата/касатор/ е преустроено на тоалетна, а това, което се ползва от ответниците – се подготвя да бъде преустроено в тоалетна.
Въз основа на това въззивният съд е приел, че не са налице доказателства, от които да може да се направи извод, че съществува помещение-мазе, което да е съсобствено между страните по делото. Според окръжния съд, избените и таванските помещения, когато са принадлежност към жилищата, не са самостоятелни обекти, които да могат да бъдат предмет на делба, а от данните по делото не може да се направи извод, че съществува годен самостоятелен обект, по отношение на който да се допусне делба между страните.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправните и процесуалноправни въпроси.
Не е налице и противоречиво разрешаване от съдилищата на формулирания с изложението материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: допустима ли е съдебна делба на предвидено по проект и построено в съсобственост мазе (между двамата собственици на етажите) в приземния етаж на самостоятелно основание, без наличието на друга съсобственост в сградата, неподелено с договор за доброволна делба и непредвидено към кой от изградените етажи на двуетажната сграда се придава? Представените с изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 7 от 18.01.1967 год. по гр.дело № 2032/1967 год. на ВС, І г.о. и решение № 807 от 03.04.1975 год. по гр.дело № 301/1975 год. на ВС, І г.о. не са постановени по сходен казус и не могат да послужат като предпоставка за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. В първото от тях е разгледана различна от процесната хипотеза, при която с нотариален акт за учредяване на суперфиция е било уговорено създаване на етажна собственост, която с построяване на двуетажната сграда е възникнала. С нотариалния акт обаче са били разделени само етажите, а всичко останало, което може да бъде обект на реална собственост /в т.ч. и избените помещения/ не е било поделено. С второто решение се припомня, че не е допустима делба на двуетажна сграда, построена въз основа на отстъпено от държавата право на строеж, доколкото всеки етаж е индивидуална собственост на отделен приобретател. Посочено е, че делба може да се допусне само на тези части на сградата, които не принадлежат на собствениците на отделните етажи и не представляват общи части на сградата, т.е. на съсобствени помещения в зимника или тавана, доколкото има такива. В настоящия случай, не е било спорно, че с протокол за делба от 08.02.1973 год. ответникът М. Ц. Г. е получил в дял първия етаж от двуетажната сграда, както и мазето под кухнята и спалнята и северозападната част от тавана, а праводателят на ищцата/сега касатор/-И. А. К. е получил в дял втория етаж и мазето под дневната и детската стая и югоизточната част от тавана. Въззивният съд е приел по-нататък, че с нотариален акт № 12, т.ІХ, нот.дело № 1193/2005 год. ответниците М. Ц. Г. и Т. Х. Ц. са били признати за собственици на първия етаж от сградата, заедно с две мазета в югоизточната й част /под кухнята и стаята-откъм ул.”С.”, ? ид.ч. от таван и ? ид.ч. от общите части на сградата и стълбището, както и ? ид.ч. от правото на строеж върху мястото-частна общинска собственост. По силата на договора за дарение от 18.07.2006 год. ищцата/сега касатор/ е придобила собствеността върху втория етаж от жилищната сграда, заедно с избено помещение от 34 кв.м. и ? ид.ч. от общите части на сградата и ? ид.ч. от поземления имот. Въз основа на споменатите заключения на вещото лице В. Б. Р. и писмените доказателства, посочени по-горе, въззивният съд е достигнал до извода, че не съществува помещение-мазе, съставляващо годен самостоятелен обект, което да е съсобствено между страните по делото и да подлежи на делба. Дали този извод е законосъобразен е въпрос на правилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по който ВКС би се произнесъл само ако е налице поне едно от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, необходимо е: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По формулирания в т.3 от изложението материалноправен въпрос относно допустимостта на съдебна делба на мазе, не е налице някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото жалбоподателката само твърди, че липсва конкретна практика на ВКС, но не сочи непълноти или неясноти на правните норми, приложими за процесния казус.
По първия от процесуалноправните въпроси – този за приложението на чл.272 ГПК, също не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл.272 ГПК, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да мотивира своето решение, като при мотивировката на решението си може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност следва да се използва само когато има съвпадение на фактическите и правни констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и при двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. В този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Въззивният съд е изложил и свои собствени мотиви при преценката на доказателствата, а не се е задоволил само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение. За да се обоснове допустимостта на касационно обжалване не е достатъчно оплакване за необоснованост на въззивното решение, а и аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, което да наложи намесата на ВКС с оглед еднаквото му решаване от съдилищата. В случая, само позоваването на определения на състави на ВКС в производства по чл.288 ГПК, с които е допускано касационно обжалване с оглед нужда от тълкуване на разпоредбата на чл.272 ГПК, не е достатъчно, за да послужи като основание за разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК.
На последно място, формулираният с т.2 от изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос по приложението на чл.133 във връзка с чл.131 ГПК също не се обхваща от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С определение от 09.03.2009 год. по гр.дело № 4/2009 год. Монтанският районен съд е приел, че ответниците не са представили писмен отговор на исковата молба с вх.№ 5835 от 06.01.2009 год.н в срока по чл.131, ал.1 ГПК, който е започнал да тече от деня на получаване на преписа от исковата молба на 28.01.2009 год. Преди това, обаче с определение от 20.01.2009 год. районният съд, след като приел, че с исковата молба са предявени неподлежащи на разглеждане в едно и също производство иск за делба на съсобствен имот – процесното мазе и иск за разпределение на реално ползване на коридор при мазетата на същата сграда, разделил исковите претенции, като по този по чл.32, ал.2 ЗС постановил да се образува ново производство. С молба вх.№ 1640 от 31.03.2009 год. ответниците са представили копие от отговор на исковата молба по гр.дело № 35/2009 год. вх.№ 739 от 13.02.2009 год., с който са изразили становище по иска за делба, представили са писмено доказателство и са поискали разпит на посочени от тях свидетели. С молбата е заявено, че тъй като исковата молба по гр.дело № 35/2009 год. е идентична с тази по гр.дело № 4/2009 год. на МРС, ответниците представили на 13.02.2009 год. отговор на исковата молба за делба по гр.дело № 35/2009 год., а не по гр.дело № 4/2009 год. на МРС и са поискали да се приеме, че отговор са подали в законния срок. С определение от 22.04.2009 год. и определение от 24.04.2009 год. /специално по чл.240 ГПК/ районният съд е приел, че по делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Ищцата/касатор/ е поискала отмяна на това определение, но в доклада по делото в заседанието на 03.06.2009 год. районният съд за пореден път е приел, че от ответниците е депозиран писмен отговор на исковата молба, като по доклада и двете страни са заявили, че нямат забележки.
Предвид на това, въпросът по т.2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е от значение за точното прилагане на закона по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото с него се засяга само производството по конкретната касационна жалба, а не се отнася до необходимостта от изменение на задължителна съдебна практика или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Допускането на касационно обжалване не би допринесло и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК чрез различните му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване непълноти или противоречие в правната уредба, както и развитие на съдебната практика. С оглед отсъствието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателката дължи на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.04.2010 год. по в.гр.дело № 56/2010 год. на М. окръжен съд по жалба вх.№ А-683 от 14.05.2010 год. на К. И. А.-Г. от[населено място].
Осъжда К. И. А.-Г. от[населено място], [улица] да заплати на М. Ц. Г. и Т. Х. Ц. от същия град сумата 120/сто и двадесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/