4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 30.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3579/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на ответниците по делото П. А. Х. и И. Л. Х. срещу въззивно решение №2581/ 20.04.2017г., постановено от СГС ІІ Г състав, с което е потвърдено решение № І-42-144/19.02.2016г. на СРС І ГО, 42 състав, с което е признато за установено, че [фирма] има вземане към всеки от ответниците по 5748,50лв. главница за топлинна енергия за периода м.07.2013г. до м.05.2014г. и по 280лв. мораторна лихва за периода 31.08.2013г. до 23.07.2014г., заедно със законната лихва върху главницата от 14.01.2015г. до окончателното плащане.
Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение и прилагат Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС установи следното относно правния спор между страните и решението на въззивния съд:
Ищецът [фирма] е предявил иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК и чл. 154 ЗЕ срещу ответниците П. А. Х. и И. Л. Х. за плащане на доставена топлинна енергия в собствения им недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Студентски, ул.“21 век“ №65 за периода м.07.2013г. до м.05.2014г., заедно с вземане за лихва за забава.
Страните по делото спорят относно това дали имотът е бил присъединен към топлопреносната мрежа, дали е извършена доставка на топлинна енергия и какъв е нейният размер и цена, както и дали облигационното правоотношение възниква по силата на писмен договор или по силата на закона въз основа на публично оповестени общи условия. Ответниците са възразили и че са собственици на присъединителния топлопровод, абонатната станция и съоръженията към тях.
Въззивният съд е приел, че собственикът на имота е потребител на топлоенергията на основание чл. 153, ал.1 ЗЕ. Облигационната връзка между страните възниква по силата на закона, въз основа на общите условия на топлопреносното дружество на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ. Присъединяването на имота към топлопреносната мрежа се установяват от изградените топлопровод, абонатна станция и съоръжения към тях, което се установява от СТЕ, кореспонденцията между страните и заявлението на ответника за смяна на партидата. Доставката на топлоенергия и нейната цена се установяват от показателите на топломера, компютърните данни при ищеца, съобщения към фактури, справка от ТР Изток на показанията на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, данни за АБ и данни за технологичните топлоотделяния и приетите, неоспорени СТЕ и ССчЕ. Въззивният съд е приел за доказани фактите, по които страните спорят и за основателен предявения иск като е потвърдил решението на първоинстанционния съд и е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл по възражението за собственост върху топлопровода и съоръженията към него.
В касационната си жалба ответниците оспорват фактическите изводи на въззивния съд и правният му извод, че облигационното отношение възниква въз основа на закона чрез публично оповестени общи условия, като в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК подържат наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по следните въпроси: допустимо ли е въззивния съд да указва доказателствена тежест за ответника относно отрицателен факт за изпълнението на ищеца в мотивите към решението си, при положение, че има писмени доказателства, неоспорени от ищеца; допустимо ли е въззивният съд да приема наличието на облигационна връзка без писмен договор и без да посочва разпоредбата на закона; допустимо ли е въззивният съд да не обсъжда възраженията на жалбоподателите; допустимо ли е въззивният съд да приема наличието на законно топлоснабдяване при противоречие със ЗЕ относно собствеността на топлопреносните съоръжения; допустимо ли е въззивният съд да дава превес на доказателства от данни на компютърната система на ищеца?
При тези данни относно предмета и обхвата на спора, тълкуването на правните норми, извършено от въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, касационно обжалване на въззивно решение се допуска на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, когато въззивният съд е дал разрешение на поставения въпрос чрез тълкуване на правна норма в противоречие със задължителната практика на ВКС или когато поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата или когато разрешаването на поставения въпрос изисква тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, при липса на задължителна практика или при необходимост от изменението на създадена задължителна практика на ВКС.
В случая въпросите дали въззивният съд е длъжен да даде указания за доказване на правото на собственост върху топлопровода и съоръженията, както и дали е длъжен да се произнесе по възражението за собственост върху топлопровода и дали топлоснабдяването противоречи на собствеността върху топлопровода са неотносими. Съгласно чл. 137, ал.1, 2 и 3 от ЗЕ правото на собственост върху топлопровода и съоръженията към него има значение за плащането на цена за ползване и задължението за изкупуване на топлопровода и няма никакво значение за доставянето на топлинна енергия и плащането на цената за това. Доколкото правото на вземане за цената за ползване на топлопровода или за цената за изкупуването му не са въведени с насрещен иск или възражение за прихващане, то въпросът за правото на собственост върху топлопровода е извън предмета на спора и е без значение за делото.
Въпросът за основанието за възникване на облигационното отношение между битовите клиенти и топлопреносното предприятие е обуславящ, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и правната норма на чл. 150, ал.1 ЗЕ, която урежда това правоотношение е ясна и непротиворечива. Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди са осъществява въз основа на публично оповестени общи условия, а разпоредбата на чл. 149 ЗЕ урежда писмения договор като основание за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. В случая се касае за доставка на топлинна енергия за битови нужди поради което облигационното правоотношение възниква по силата на закона въз основа на публично оповестените общи условия /в този смисъл решение № 35-14-ІІІ ГО/ и разпоредбата на чл. 149 ЗЕ е неотносима.
Въпросът дали въззивният съд може да дава превес на данни от компютърната система на ищеца не е обуславящ, тъй като е въпрос по обосноваността на съдебното решение, което пък е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Освен това въззивният съд се е обосновал по различен начин от посочения като е приел, че доставката на топлинна енергия се установява не само от компютърните данни ищеца, но и от съобщения към фактури, справка от ТР Изток от показанията на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, данни за АБ и данни за технологичните топлоотделения и приетите и неоспорени от страните СТЕ и ССчЕ.
В обобщение ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2581/ 20.04.2017г., постановено по гр.д. 6716/2016г. на СГС ІІ Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: