О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
гр.София, 04.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 7562/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
А. Д. А. от [населено място] е подал частна касационна жалба вх.№ 30503/14.10.2013 год. срещу определение № 2940 от 30.09.2013 год. по в.ч.гр.дело № 3017/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9067 от 11.06.2013 год./поправено с определение № 13102 от 03.09.2013 год./ на Варненския районен съд, 21-ви състав за прекратяване на производството по гр.дело № 2257/2013 год. по иска на А. срещу С. Й. А. за разваляне на договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане на апартамент № 111, [населено място],[жк][жилищен адрес] предмет на нотариален акт № 191, т.39, нот.дело № 9647/07.09.1993 год., сключен между М. К. В. и З. Ж. З..
Поддържат се оплаквания за нарушение на съществени процесуални правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по следния процесуалноправен въпрос, а именно: надлежен ответник ли е в производството по чл.87, ал.3 ЗЗД, третото лице, придобило имота отпреди вписването на исковата молба при отчитане на обстоятелството, че ищецът е направил искане за връщане изцяло на недвижимия имот? Поддържа се, че искът за разваляне на алеаторния договор е насочен освен срещу приобретателката, още и срещу ответника С. Й. А. с оглед на факта, че разпореждането с процесния имот в негова полза в качеството му на трето лице е станало преди завеждане на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, което го прави задължителен другар. Посочва се, че А. е привлечен като ответник, не защото е страна по сделката, а защото се охраняват правата му на собственик. Частният жалбоподател се позовава на решение № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 631 от 23.11.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 862/2006 год. по гр.дело № 505/2005 год.
Ответниците по частната касационна жалба С. Й. А. и З. Ж. З. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І- г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел, че правата на третите лица досежно алеаторния договор от 07.09.1993 год. по нотариален акт № 191/1993 год., каквото трето лице се явява втория ответник по иска за развалянето му – С. Й. А., не могат да бъдат установявани по иска с правно основание чл.189, ал.1, изр.първо във връзка с чл.87, ал.3 ЗЗД, тъй като те не са страни в това производство. Според районния съд, за ищеца /сега частен жалбоподател/ липсва правен интерес да насочва иска си към този ответник, доколкото със смъртта на наследодателката М. К. В., задължението на ответницата З. Ж. З. за гледане и издръжка е отпаднало, с оглед на което тя се е разпоредила с имота по отношение на трето лице, което не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.
В. съд е потвърдил определението в частта, с която производството по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е прекратено по отношение на ответника С. Й. А., като е приел, че факта, че прехвърлителната сделка по нотариален акт № 185, т.1, рег.1983, нот.дело № 149/12.07.2012 год. е извършена преди предявяване на иска за разваляне – 18.02.2013 год., не прави приобретателя надлежен ответник.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Частният жалбоподател не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълуквателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ. определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправиня въпрос: дали ответникът по предявения иск по чл.26, ал.2 във връзка с чл.17, ал.2 ЗЗД за нищожност на продажбата, извършена преди завеждане на исковата молба, е надлежно легитимиран да участва като ответник, наред със своята праводателка по иска за разваляне поради неизпълнение на предхождащия продажбата алеаторен договор по чл.87, ал.3 ЗЗД.
В изложението са цитирани две решения на Върховния касационен съд, а именно: № 862 от 2006 год. по гр.дело № 505/2005 год. на ІV г.о., № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на ІІ г.о. и № 631 от 23.11.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на ІІ г.о. Първото от тях изобщо не е приложено към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а другото е представено в непълен препис-липсва страница втора. Независимо от това, настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. се запозна с пълното съдържание на споменатите съдебни актове и намери, че нито един от тях не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. С решение № 862/2006 год. по гр.дело № 505/2005 год. на ІV г.о. е дадено разяснение относно правата на третите лица, последващи приобретатели на недвижимия имот, предвид ретроактивното действие на развалянето на алеаторния договор, преценено във връзка с чл.88, ал.2 ЗЗД. Посочено е, че когато актът, от който черпи правото си последващият приобретател, е вписан преди да бъде вписана исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на развалянето ще се ограничи само до отношенията между страните по разваления поради неизпълнение договор, без да засегне правата на третите лица, последващи приобретатели на имота. Решението изобщо не третира процесуалноправен въпрос, аналогичен на този, предмет на обжалваното определение.
Същото се отнася и до решение № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на ІІ г.о., в което е прието, че страната по развален по съдебен ред /чл.87, ал.3 ЗЗД/ договор не може да се ползува от защитата на разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД, макар и да е придобила права върху вещта на основание различно от основанието по разваления договор. Според решението, под трети лица по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД следва да се разбират лица извън страните по разваления по съдебен ред договор, поради което независимо от основанието за придобиването, страната по разваления договор е длъжна да върне вещта по силата на обратното действие на развалянето предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД.
Следователно, двете решения не са пряко относими към въпроса за процесуалната легитимация на С. Й. А. като надлежна страна-ответник по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. В., и самият жалбоподател не твърди, че е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, поради което липсват първите две предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не обосновава необходимост от разглеждане на частната касационна жалба по същество с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на двете понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 или по чл.274, ал.3 ГПК или по чл.124 ЗСВ. Произнасянето по формулирания с изложението процесуалноправен въпрос не би имало необходимия приносен характер за правоприлагането, доколкото в аналогични случаи съдилищата не срещат затруднения по приложението на закона.
С оглед резултата от производството по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по частната касационна жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 150 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2940 от 30.09.2013 год. по в.ч.гр.дело № 3017/2013 год. на Варненския окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 30503 от 14.10.2013 год. на А. Д. А. от [населено място].
Осъжда А. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на С. Й. А., ЕГН 74050201221, [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на З. Ж. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 150/сто и петдесет/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: