О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София 12.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 491/2009 година:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
М. А. П. , представлявана от адвокат И. М. е подала частна касационна жалба срещу определение от 19.05.2009 г. по гр.д. № 866 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, , с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 14.01.2009 г. , постановено по гр.д. № 860 от 2000 г. на Асеновградския районен съд, за връщане на въззивната и жалба поради изтичане на срока за обжалване. Навеждат се доводи за неправилност на определението, като се подържа, че държавната такса по исковете за делба и за намаляване на дарението е представена в срок , а за внасянето на държавната такса по другия иск е поискано удължаване на срока . В представеното изложение се пледира за допускане на касационно обжалване на въззивното определение при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за редовността на подадената въззивна жалба. Представят се решения.
Ответниците Г. З. П. и М. Г. П. са депозирали отговор, в който обосновават позицията си за недопускане на касационно обжалване на определението предвид липсата на елементи от фактическият състав на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допълнително навеждат и основания по същество като считат , че касационната жалбата е неоснователна защото касираното определение е правилно и въззивната жалба е била нередовна – не е внесена цялата държавна такса, която се дължи. Извършеното от касатора разграничение на таксата като такава дължима за отделни искове е неправилно , тъй като се касае до иск за делба при които въззивната жалба се таксува при условията на чл.18 вр. с чл.8 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и тя е в размер на 2% върху обжалваемият интерес, които се определя от стойността на дяловете.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е недопустима предвид липсата на правен интерес от обжалване на определението поради което следва да се остави без разглеждане.
М. А. П. е подала две въззивни жалби срещу един и същи съдебен акт , а именно решение № 100 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 860 от 2000 г. на Районен съд, [населено място]. Тези две въззивни жалби са администрирани поотделно и е върната въззивна жалба вх. № 12884 от 15.12.2008 г.
С определението на Пловдивския окръжен съд е отменено разпореждането за връщането на подадената втора въззивна жалба от М. А. П. срещу същото решение и делото е върнато за нейното администриране. Следователно не е налице преграждащо определение по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК поради което и липсва правен интерес от подадената касационна жалба. Именно за това същата не следва да се разглежда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частната касационна жалба М. А. П. , представлявана от адвокат И. М. срещу определение от 19.05.2009 г. по гр.д. № 866 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: