5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
София.27.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1350/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ал. И., срещу решение № 448 от 09.03.2015 г. по в.гр.д.№ 4071/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 5146 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 16941/2012 г. на Софийски градски съд, І г.о., 14 състав в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено, на основание чл.208, ал.1 КЗ, да заплати на Г. Н. П. сумата 32 900 лв.- обезщетение за имуществени вреди от кражба на лек автомобил марка „БМВ”, модел Х3, рег. [рег.номер на МПС] , дължимо на основание договор за застраховка „Каско”, сключен със застрахователна полица № [ЕГН]-867370 от 08.07.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2012 г., а на основание чл.86 ЗЗД – сумата 6 004.47 лв. за периода 25.08.2011 г. – 17.12.2012 г.
В жалбата се поддържат касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение за отхвърляне на исковите претенции, с присъждане на разноски по делото. Твърди се, че не е доказан фактът на кражбата на лекия автомобил, а представените по делото доказателства – уведомление до органите на МВР за извършена кражба на автомобила и постановлението за спиране на наказателното производство не са доказателство за определено деяние. Поддържат се и заявените пред първата инстанция възражения, че автомобилът е намерен и се съхранява като веществено доказателство от прокуратурата в [населено място], което освобождава застрахователя от задължението му за заплащане на обезщетение по риск „кражба”. Според касатора, тези възражения неправилно не са възприети от решаващия съдебен състав.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване /раздел І/ са формулирани следните въпроси: „ Ако една от страните в гражданския процес твърди да е извършено престъпление от определен вид и основава претенцията си или възражението си на него, то възражението й или респективно претенцията би била основателна само ако има влязла в сила присъда, която установява това престъпление или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, или би била основателна и без това; Ако ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение за извършено престъпление, което съставлява застрахователно събитие, то това събитие може ли да се приеме за настъпило и искът уважен без да е налице влязъл в сила съдебен акт, който приема, че е настъпило именно престъпление от определен вид; Извършено престъпление от определен вид не се ли приема за установено, за доказано, само с влязъл в сила съдебен акт или може да се установява със служебна бележка от полицията или постановление на прокуратурата, ако ответник е застраховател”. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 81/2011 г., ІІ т.о. на ВКС. В тази част от касационната жалба / р.ІІ, т.2/ се твърди, че „решението на САС противоречи и на чл.235, ал.2 ГПК”, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Позовава се на решение по т.д. № 921/2012 г. на І т.о. на ВКС.
Ответницата по касация – Г. Н. П., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Блага Б., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита, че въззивният съд правилно е съобразил изискуемите от общите условия на застрахователя документи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие, които не са оспорени по реда на чл.193 ГПК. Освен това твърди, че предположението на застрахователното дружество за намирането на автомобила и задържането му като веществено доказателство по досъдебно производство, образувано от Районна прокуратура [населено място], не е установено. Позовава се на удостоверение от 06 РПУ – СДВР от 05.02.2013 г., съдържащо констатация, че лекият автомобил не е намерен и не е установен извършител, както и на липса на категорични доказателства за идентичност на лекия автомобил, намиращ се в [населено място] и автомобила, предмет на процесната имуществена застраховка. По съображения в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор се иска постановяване на определение за недопускане на касационно обжалване, евентуално отхвърляне на жалбата, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователното дружество осъдителна част, въззивният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствата по спора, е направил изводи за валидност на процесния договор за имуществено застраховане „Автокаско на МПС” и настъпило на 03.01. срещу 04.01.2010 г. застрахователно събитие кражба на застрахованото МПС, за което застрахованият собственик е уведомил своевременно както органите на МВР, така и застрахователя. Прието е, че представените по образуваната щета официални свидетелствуващи документи, издадени от СДВР, както и постановление за спиране на наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на процесния автомобил, както и за неустановяване на извършителя на инкриминираното деяние, са достатъчни за обосноваване отговорността на застрахователя. За да направи този извод въззивният съд е съобразил предвидените в раздел VІІ, т.3.4.3 от общите условия документи, удостоверяващи настъпването на застрахователно събитие „кражба на цяло МПС” – служебна бележка от РПУ на МВР, постановление за спиране на наказателното производство или влязъл в сила съдебен акт. Прието е, че съгласно посочената клауза от ОУ, присъда или решение по иск по чл.124, ал.5 ГПК се представят само ако има постановени такива, а в останалите случаи настъпването на застрахователното събитие се удостоверява с посочените в ОУ официални документи.
Решаващият съдебен състав не е възприел доводите на застрахователя за ненастъпване на застрахователното събитие и на щета в размер на равностойността на застрахованото имущество поради намирането на автомобила. Преценени са изслушаните две автотехнически експертизи, едната от които съдържа само предположение за идентичност между двата автомобила. Подробно е мотивирано становището на въззивната инстанция относно невъзприемане извода на вещото лице Т. за идентичност на номера на двигателя на двата автомобила.
Констатираното от въззивния съд неизпълнение на задължението на застрахователното дружество да заплати застрахователното обезщетение при настъпване на събитието, е обосновало крайния извод за основателност на предявения иск по чл.208, ал.1 КЗ до размера на стойността на автомобила към момента на противозаконното му отнемане – 32 900 лв., определена от вещото лице инж. Е..
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси, свеждащи се до необходимите документи, които следва да представи застрахования при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС” и за доказване на това събитие пред застрахователя, не може да се счете за правен въпрос, попадащ в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на този въпрос произтича от приложение на конкретни клаузи на застрахователния договор, или клаузи от общите условия на застрахователя, станали задължителни за застрахования съгласно чл.298, ал.1, т.1 ТЗ. Следователно, изрично формулираните от касатора въпроси предпоставят преценка от страна на съда на конкретните доказателства, а не тълкуването и приложението на конкретна правна норма, като правилността на направените изводи не подлежи на контрол в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от липсата на основната предпоставка за достъп до касация, касаторът не е доказал и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В цитираното решение на ВКС е даден отговор на въпроси, свързани с обема на отговорността на застрахователя по имуществена отговорност „Каско на МПС”, очертан от застрахователния договор и общите условия към него и тълкуването на предвидените в договора и в общите условия основания за освобождаване на застрахователя от отговорност в случай на увреждане на застрахованото имущество. Именно по приложението на чл.211, т.1 КЗ/ сега отм. с § 34 ПЗР на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г./ – за отказ за плащане на застрахователно обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице е произнасянето в решението по т.д. № 81/2011 г. , което е в смисъл, че ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в НК умишлено престъпление, престъпният характер следва да бъде установен с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 ГПК. След като не е налице идентичен правен спор, то и позоваването на посоченото решение е неоснователно.
В инкорпорираното в жалбата изложение не е формулиран процесуалноправен въпрос, а доводите на касатора в т.2, раздел І от жалбата са относими към основанията за касиране по чл.281 т.3, предл.2 ГПК.
С оглед изхода на делото, на ответницата по касация се дължат разноски в размер на 2 500 лв., съгласно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение, както и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 448 от 09.03.2015 г. по в.гр.д.№ 4071/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение дванадесети състав. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Г. Н. П. сумата 2 500/две хиляди и петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: