О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 31.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 3174 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма] /н/ против определение № 3559/09.12.2015г. по ч.гр.д. № 4872/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 06.10.2015г. по т.д. № 210/2014г. на Софийски окръжен съд за оставяне без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока по чл.367, ал.1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт .
Ответникът по частната касационна жалба В. М. С. – синдик на [фирма] /н/ в депозирания писмен отговор оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че производството пред Софийския окръжен съд е било образувано по повод подадена искова молба от синдика на [фирма] /н/ против [фирма] /н/, [фирма] и [фирма], с която е предявен иск по чл.646, ал.2, т.3, във вр.с чл.649 от ТЗ. Съобразно удостоверяването върху съобщения до частния касатор въззивният съд е приел, че на 25.03.2015г. и на 22.05.2015г. технически сътрудник към кметството е посетил адреса на управление, вписан в търговския регистър. С оглед събрана информация на охраната, че няма данни кога адресатът може да бъде намерен, на основание чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на портала на дружеството са залепени уведомления, че в двуседмичен срок, считано от посочените по-горе дати адресатът може да се яви в Софийския окръжен съд за получаване на книжата : копие от искова молба и доказателства към нея, копие от допълнителна искова молба. С определение № 213 / 03.07.2015г. Софийският окръжен съд е приел, че преписите от исковата молба и от допълнителната такава са редовно връчени на [фирма]/н/, при условията на чл.50, ал.4 ГПК. Със същото определение съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Препис от това определение и призовката за откритото съдебно заседание са връчени на частния касатор на 08.07.2015г. чрез управителя Р. Г., който е приел книжата лично. На 21.07.2015 г. [фирма] /н/, чрез пълномощник е подало молба за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по чл.367, ал.1 ГПК. С атакуваното определение първоинстанционният съд е отказал да възстанови срока за отговор на исковата молба, като е приел, че не са установени по делото особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Съставът на САС е намерил за неоснователно оплакването по частната жалба за неправилно прилагане от СОС на фикцията на чл.50, ал.2 ГПК. Въззивният съд е счел, че разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК няма приложение към конкретния казус, тъй като връчването на книжата на частния касатор е по реда на чл.50, ал.4, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК. С оглед събраните доказателства не се касае до променен адрес на управление на страна – ЮЛ и неизвестен нов адрес, а до хипотеза, при която адресът на управление не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на ЮЛ или никое от лицата по чл. 50, ал. 3 предл. 1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Апелативният съд е заключил, че СОС правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал.4 ГПК, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК, поради което съобщенията са връчени редовно. Не са били споделени и доводите на жалбоподателя, че са налице непредвидени обстоятелства, които управителят на дружеството не е могъл да преодолее, за да подаде в срок отговора на исковата молба. От данните по делото съдът е установил, че двуседмичният срок за подаване на отговор на исковата молба е започнал да тече от 09.04.2015г. и е изтекъл на 23.04.2015г. Видно от представените по делото болнични листове и заповед за разрешаване на отпуск, управителят Г. е бил в отпуск по болест от 16.12.2014г. до 06.04.2015г., като болничният престой е бил общо за 22 дни, в началото на периода. Установено е, че от 07.04.2015г. до 10.05.2015г. като управител на [фирма] /н/ Р.Г. си е разрешил платен отпуск. САС е счел, че не може да се обоснове извод за наличие на обстоятелства по чл.64, ал.2 ГПК. Заболяването на управителя не е настъпило инцидентно и внезапно в периода от 09.04.2015г. до 23.04.2015г., т.е. то няма изключителен и изненадващ характер и не е настъпило в течение на срока, поради което и обективно не е попречило на страната да предприеме дължимото процесуално действие.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следния правен въпрос : Към „особени и непредвидени обстоятелства“ отнасят ли се и тези, които са пряка и непосредствена последица от предходни „особени и непредвидени обстоятелства“? Въпросът е въведен при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ с оглед противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Определение № 64/26.01.2011г. по ч.т.д. № 19/2011г. на ВКС, II т.о. и Определение №93/04.03.2015г. по ч.гр.д. № 788/2015г. на ВКС, I г.о. и като значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведения от частния касатор въпрос не изпълнява изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставен е с оглед довод за неправилен извод относно реда, по който следва да се счита връчено съобщението до дружеството, представлявано от Р.Г. – не на осн. чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК, а на осн. чл.50, ал.2 ГПК. Оттук срокът, който тече за подаване на отговор на исковата молба, обхваща друг, предходен на възприетия от въззивния съд период, а в този друг период управителят е бил в болнични и не е могъл да изпълни вмененото му от закона задължение. Освен това се навеждат и възражения, че не е било залепено уведомление, т.е. оспорва се редовността на извършеното призоваване като се оспорва официалната удостоверителна сила на изявлението на длъжностното лице по призоваване. Настоящата инстанция намира, че правен въпрос относно приложението на чл.50, ал.2 и 4 ГПК и чл.193, ал.3, изр.1 ГПК частният касатор не формулира. Изводът на въззивния съд за осъществено надлежно връчване по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК и за липсата на проведено доказване по опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ на осн. чл.193, ал.3, изр.1 ГПК не може да бъде проверен във фазата по допускане на частната касационна жалба до касационен контрол, тъй като това налага обсъждане по същество на обжалваното определение с преценка на събраните доказателства и прилагането на релевантните към установените факти правни норми.
Цитираните от частния касатор определения на ВКС нямат отношение към поставения правен въпрос в контекста на конкретния казус. Правният въпрос касае квалификацията на определени факти като „особени непредвидени обстоятелства“ по см. на чл.64, ал.2 ГПК. В Определение № 64/26.01.2011г. по ч.т.д. № 19/2011г. на ВКС, II т.о. /непредставляващо задължителна за съдилищата практика като постановено на осн. чл.274, ал.2 ГПК/ е разгледана хипотеза, имаща отношение към начина на призоваване на търговско дружество, а не към молба за възстановяване на пропуснат срок, и в него е прието, че върната в цялост призовка с отбелязване, че дружеството не се намира на адреса, не може да се квалифицира като „напускане“ на адреса по см. на чл.50, ал.2 ГПК. С Определение №93/04.03.2015г. по ч.гр.д. № 788/2015г. на ВКС, I г.о. е дадено разрешение, че когато в рамките на срока за извършване на определено процесуално действие адвокатът на задължената за извършването му страна се разболее и с оглед конкретния характер на страданието не е бил в състояние да извърши процесуалното действие в срок, без да изложи на риск здравето си, са налице „особени непредвидени обстоятелства“. От една страна съставът на ВКС не се произнася по правен въпрос относно обусловеност на „особените и непредвидени обстоятелства“ от други предходни „особени и непредвидени обстоятелства“ / в който смисъл е формулировката на общото основание, на което се позовава частният касатор/, а от друга страна – в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС апелативният съд е приел, че не е налице внезапност на заболяването, доколкото то не е настъпило в рамките на срока за подаване на отговор на исковата молба.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3559/09.12.2015г. по ч.гр.д. № 4872/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: