О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
гр.София, 06.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 922/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ А-1011 от 31.08.2012 год. на Е. Р. Д., Л. Р. А. и А. Е. И. срещу въззивното решение от 16.07.2012 год. по в.гр.дело № 129/2012 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 23.12.2011 год. по гр.дело № 627/2010 год. на Монтанския районен съд, пети граждански състав в частта, с която е отхвърлен иска за делба на: нива от * дка, трета категория в м.”К.”, имот № *; нива от * дка, пета категория в м.”П.”, имот №*; гора от * дка в същата местност; нива от * дка, пета категория, м.”П.”, имот № *;гора от * дка в същата местност; нива от * дка, пета категория в м.”П.”, имот № *; нива от * дка, трета категория в м.”Й. г.”/”П.”/, имот № *, всичките находящи се в землището на [населено място], обл.М..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/нарушение на чл.75, ал.2 З..-твърди се, че прекият наследодател на касаторите Р. И. Д. бил лишен от делбено участие, като не фигурирал между наследниците на имотите, находящи се в землището на [населено място], обл.М.. К. се позовават на мотивите към решението от 10.04.2002 год. по в.гр.дело № 7/2000 год. на Монтанския окръжен съд, както и на решение № 622/1991 год. на ВС, І г.о.; б/ нарушение на чл.79 З.. и противоречие с т.5 от тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 год. по гр.дело № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС, касаеща понятието „новооткрито наследство” по чл.91а З..; в/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос – в протокола за съдебното заседание от 03.07.2008 год. по гр.дело № 860/2007 год. на Монтанския районен съд/прекратено/ в делбената маса бил включен имот от * дка в землището на [населено място], а по настоящото първоинстанционно гр.дело № 627/2010 год. Монтанският районен съд отказал да направи това; г/ нарушение на чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България – въззивният съд не положил никакви усилия да установи обективната истина и да отговори на въпроса: чия собственост е имота в [населено място], обл.М., м.”П.” и м.”Й. г.”, а вместо това се позовал на решението по гр.дело № 910/1998 год. на Монтанския районен съд. Според касаторите, изводът на въззивния съд е неправилен, защото има сила на пресъдено нещо, че имота не е собственост на Л. И. Д., а на съпруга й И. Д. П., а на второ място, различни били обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо – в делбеното дело имало нов правен субект – А. Е. Д., чието неизменно становище било, че имота в [населено място] е собственост на И. Д. П. и че същият имот е наследен от преките му наследници с изключение на наследника Р. И. Д. /нарушение на чл.281, т.3 ГПК/.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че с решението по гр.дело № 910/1998 год. на Монтанския районен съд, с което е бил отхвърлен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от П. Х. Д. (майка на касаторите Е. Р. Д. и Л. Р. А.), е било установено със сила на пресъдено нещо между страните в делбеното производство, че земеделските имоти, по отношение на които не е допусната делба, не са били собственост на Л. И. Д. (починала през 1956 год.) и не са възстановени на последната и на И. Д. П. (починал на 02.10.1923 год.) като общи наследодатели на страните. Прието е, че земеделските земи, недопуснати до делба, не представляват новооткрито наследство по смисъла на чл.91а З.., останало от общите наследодатели на страните, като кръгът на наследниците, на които са възстановени тези имоти се определя съобразно чл.1 З.. към датата на смъртта на лицата, на които имотите са възстановени, респ. на техните наследници: Е. И. Д. (негов наследник е касаторът А. Е. И.), Г. К. В. (съпруг на П. И. В., починала през 1977 год.-дъщеря на И. Д. П. и на Л. И. Д.) и Л. И. Д. (починал на 11.09.1977 год., син на общите наследодатели).
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С разпореждане от 03.09.2012 год. въззивният съд е оставил касационната жалба без движение с указание касаторите да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
С молба вх.№ А-1043 от 17.09.2012 год. жалбоподателите са представили т.н. писмени бележки, в които поддържат, че в касационната жалба вх.№ А-1011 от 31.08.2012 год. и писмените бележки, представени с нея, подробно и обстойно било направено изложение на допуснатите от въззивния съд нарушения. Заявяват, че е нарушен материалния закон – чл.75, ал.2, чл.79 и чл.91а З.. и е налице основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК. По-нататък сочат, че е нарушен чл.121, ал.2 от Конституцията, тъй като съдът не положил никакви усилия да установи обективната истина и да отговори на въпроса: чия собственост е имота в [населено място], обл.М., м.”П.” и м.”Й. г.”. Според касаторите, неправилен бил и извода на въззивния съд относно силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 910/1998 год. на Монтанския районен съд, че имотът не е собственост на съпруга на Л. И. Д.-И. Д. П.. Отделно от това, различни били обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, доколкото в делбеното дело имало нов правен субект – А. Е. Д., чието становище неизменно било, че имота в [населено място] е собственост на И. Д. П. и че същият имот е наследен от преките наследници на последния с изключение на Р. И. Д.. Поддържа се още, че е допуснато нарушение и на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, тъй като не били обсъдени релевантни за делото факти и доказателства; не било съобразено становището на съделителя А. Е. И., извратени били и данните по делото. Жалбоподателите поддържат и че въззивното решение е необосновано поради формиране на неправилно вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона – на практика лишаването от наследство.
Следователно, касационната жалба, както и представените с нея писмени бележки, а така също и писмените бележки, представени с молбата с вх.№ А-1043 от 17.09.2012 год., съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо, второ и трето ГПК. По основателността на тези оплаквания обаче Върховият касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, каквато в случая липсва. Жалбоподателите не са формулирали процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да се нужда от отговор по реда на чл.290 ГПК чрез тълкуване на закона от касационната инстанция с оглед необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. Съдържанието на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено в тълкувателния акт, като е посочено, че двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, обаче отстраняването на твърдяните нарушения, допуснати при постановяване на обжалвано въззивно решение засяга единствено съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество и в случая не би допринесло за развитието на правото.
Жалбоподателите се позовават на противоречие на въззивното решение с т.5 на тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 год. по гр.дело № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС, без обаче да сочат в какво конкретно се изразява това противоречие, а само цитират част от мотивите на тълкувателното решение, с т.5 на което е изяснена фикцията „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а З.. В случая, въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 910/1998 год. на Монтанския районен съд, с което според него е установено, че земеделските имоти, по отношение на които не е допусната съдебна делба, не са били притежание на общите наследодатели на страните в делбеното производство преди образуването на ТКЗС. Този извод на въззивната инстанция според касаторите е незаконосъобразен, но същите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която да противоречи даденото от окръжния съд разрешение по приложението на чл.298 ГПК относно силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 910/1998 год. на Монтанския районен съд.
Не са посочени от касаторите и влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг процесуалноправен или материалноправен въпрос да е бил разрешаван в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо, не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.07.2012 год. по в.гр.дело № 129/2012 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх.№ А-1011 от 31.08.2012 год. на Е. Р. Д., Л. Р. А. и А. Е. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/