О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 19.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 11 /2010 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. и Д. Б. Р. от гр. С. срещу въззивно решение от 20.02.2009 г. по гр.д. № 634 /2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е оставено в сила решение от 04.06.2007 г., в което е допусната поправка на ОФГ с решение от 02.10.2008 г. по гр.д. № 146 /2007 г. на Кюстендилския районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излагат следното основание за допускане на касационно обжалване: въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос (после добавят, че въпросът е и материалноправен) – не е направил обективен анализ на събраните по делото доказателства, като е приел, че приобретателите не са изпълнили в пълен обем задължението да осигуряват издръжка и гледане, също така съдът не е отчел обстоятелството че неприемането на дължимите грижи и издръжка е поради неоказано съдействие от прехвърлителя, което прави приобретателите изправна страна. Жалбоподателите твърдят, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като необосноваността има за последица ограничаването на правото на защита пред касационната инстанция. В допълнителни бележки навеждат доводи, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а се отнасят до неправилността на решението.
Ответникът по жалбата Ю. Д. Д. не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство по оценяемия иск е над 1,000 лева.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Правилото на чл.280,ал.1 ГПК изисква първо ясна и точна формулировка на поне един правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, а след това обосноваване на една от предпоставките по т.1,т.2 и т.3.
Жалбоподателите не са посочили конкретно процесуално нарушение, което да представлява процесуалноправен въпрос, а твърдяната необоснованост на крайния извод, че приобретателите не са изпълнили в пълен обем задължението да осигуряват издръжка и гледане, също не представлява процесуално нарушение и процесуалноправен въпрос – съгласно чл.281 ГПК (и след изменението на чл. 218б,ал.1,б.”в” в ГПК от 1952 г. (отм.) с ДВ бр.105 /2002 г.) необосноваността е различно основание за неправилност от нарушението на процесуалния закон, както и на материалния закон.
Но самата необснованост на фактически изводи не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, а подлежащ на установяване порок (по чл.281 ГПК), при условие, че решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Крайният извод (за неизпълнението на задължения от страна на приобретателите) на въззивния съд се основава на фактически изводи, които могат да съдържат материалноправни въпроси, които да са от значение за спора, но касаторът не е изложил ясна и точна формулировка на такъв правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело.
Необоснованото разрешаване на отделни материалноправни въпроси би могло да обоснове допускане до касационно обжалване при условие, че бъде обосновано наличието и на една от предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК. Самата необоснованост не представлява такава предпоставка.
Повдигнатият въпрос за неприемането на дължимите грижи и издръжка и за не оказване на съдействие от страна на кредитора е материалноправен въпрос, който е от значение за спора.
Но необоснованите фактически изводи по първата група неясно и неточно формулирани въпроси и по втория повдигнат въпрос за неоказване на съдействие не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като:
Касаторът не обосновава твърдение, че по въпросите липсва съдебна практика, или че тя е неправилна поради неточно тълкуване и разглеждането на спора ще допринесе за промяната и и касаторът не е изложил аргументи срещу приетите от въззивния съд разрешения, нито е посочил как те влизат в противоречие с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика;
По всички предпоставки за уважаването на исковете за разваляне на договори за прехвърляне на право на собственост срещу поемане на задължения за издръжка и гледане, както и по случаите, когато кредиторът не дава необходимото съдействие за изпълнението на задължението за издръжка в натура, има съдебна практика, включително такава по чл.280,ал.1,т.1 (ТР № 96 /28.06.1966 г., ОСГК на ВС) и т.2. ГПК, а в искането не се обосновава противоречиво разрешаване на въпросите с нея и изобщо не се твърди, че създадената съдебна практика е неправилна или (създадена) в резултат на неточно тълкуване.
Поради което и посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е осъществено.
С оглед изхода от производството жалбоподателите нямат право на разноски, а ответникът не е направила искане за присъждане на разноски, нито е доказала извършването на такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 20.02.2009 г. по гр.д. № 634 /2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.к..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.