О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София 06.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 04.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 736/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за недопустимост, респ. неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, Г. И. Л. от гр. Б. е подал касационна жалба против решение № 377/04.07.2008 год. по т. дело № 1266/2007 год. на Благоевградския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че между страните е имало сключен договор за поръчка, от който са се породили права и задължения за страните, е от значение за изхода на спора. Допускане на касационно обжалване на въззивното решение било необходимо, с оглед разрешаването на въпроса, поставен и в касационната жалба, а именно, налице ли е активна легитимация за предявяване на иск от търговец, действуващ в качеството си на търговски представител на друг търговец, без установяване на обема на представителната му власт, както и за овластяването му да извършва сделки от името на търговеца, или от свое име за негова сметка.
Ответникът по касация – В. И. Н. , Е. с фирма “М” от гр. Б., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са подписали договор за изработка пред август 2004 год., съгласно който ищецът е следвало да извърши ремонт на автомобил марка “БМВ”, собственост на ответника. След извършването на ремонта, автомобилът е предаден на 02.12.2004 год. и приет лично от ответника чрез съставяне на двустранен предавателен протокол, без направени от него забележки, и поради това, че МПС е било без регистрационни номера, чрез пътна помощ е било траспортирано до гр. К.. Общата стойност на извършения от ищеца ремонт е бил в размер на 5780,70 лв. без ДДС, от която ответникът възложител е заплатил 2000,00 лв. По делото е назначена ССЕ която е изчислила размера на обезщетението за забава, разпитани са и свидетели, допуснати по искане на двете страни.
От фактическата обстановка въззивният съд е направил правни изводи, че е налице валидно сключен договор за изработка, че ищецът е изпълнил задължението си като е извършил ремонт на процесния автомобил и е предал същия на ответника, но последният не е изпълнил задължението си да престира цялата стойност на ремонта, за което дължи исковата сума в размер на 3780,70 лв., както и 310,86 лв. обезщетение за забава по чл. 86, ал. І ЗЗД.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че между страните са възникнали валидни договорни правоотношения и, че частичното неизпълнение от страна на ответника да заплати стойността за ремонта на процесния автомобил е основание за ангажиране на отговорността му, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Доводът на касатора, че след допускане на касационното обжалване, ВКС следва да се отговори на въпроса “налице ли е активна легитимация за предявяване на иск от търговец, действуващ в качеството си на търговски представител на друг търговец, без установяване на обема на представителната му власт, както и за овластяването му да извършва сделки от името на търговеца, или от свое име за негова сметка”, не може да се свърже с наличие на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, тъй като в исковата молба, и в хода на производството по делото, ищецът никога не е поддържал твърдения, а и въззивният съд не е приел, че ищецът е действувавал от името на друг търговец в качеството си на търговски представител, че този търговски представител е носител на твърдяното субективно материално право и, че ищецът е действувал в обема на предоставената му от търговеца представителна власт.
Фактът, че в исковата молба е записано, че ищецът е “оторизиран дилър на ТМ “А” за автомобили “Т”, не налага извод, че той е действувал от името на друго лице, тъй като заявените в исковата молба спорни права се извеждат от основанието на договора с ответника, сключен лично от него в качеството му на едноличен търговец, за което по делото има представено удостоверение за регистрация.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 377/04.07.2008 год. по т. дело № 1266/2007 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :