О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
София, 02.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 904 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. гр. К. срещу Решение № 1* от 06.07.2009 год. по гр.д. № 1036/2009 год. на Пловдивски окръжен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 17.02.2009 год. по гр.д. № 1628/2003 год. на Пловдивския районен съд. С него е бил уважен предявеният от ПК”З” с. Ц., с. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 6385 лв., представляваща обезщетение, съизмеримо със среднопазарния наем за собствен на ПК”З” недвижим имот за периода 01.06.2003-11.10.2007 год.
Твърдението по ИМ, която ПК”З” е депозирала Пловдивски районен съд е, че през исковия период О. е отдавала под наем недвижим имот, собствеността върху който е била спорна. С влязло в сила решение по спора за собственост между О е установено, че имотът принадлежи на последната. Поради това е предявен настоящият иск, основаващ се на това, че въпреки спора О. е отдавала под наем имота на трето лице и е получавала доходи от него, обогатявайки се за сметка на К.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД. До същия извод е стигнал и Пловдивския окръжен съд.
Последователно подържаната теза на Община- К. е, че искът е недопустим, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и К. следва да претендира вземането си на друго основание.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обуславящият въпрос е процесуалноправен и е свързан с правната квалификация на иска и оттам – допустимостта постановените съдебни решения. Твърдението за противоречие с практиката на ВКС и ВС се свързва с разбирането, че искът би следвало да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.93 ЗС и поради това, определянето на квалификацията като такава по чл.59 ЗЗД е в противоречие с ТР № 85/1968 год. на ОСГК на ВС на НРБ, както и с Р. № 1162/1996 год., постановено от 3-членен състав на ІV г.о. на ВКС.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е този правен въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Въпросът за правната квалификация на иска безспорно има характеристиката на обуславящ. Не е налице, обаче, втората кумулативна предпоставка за допускане на касационен контрол – противоречие със задължителната и константната практика на ВС и ВКС по този въпрос. Позоваването на касатора на чл.93 ЗС е неуместно, тъй като няма общо с конкретния спор по делото. Както бе посочено по-горе, страни по делото са ищецът-собственик и оспорващия владелец-несобственик, който лишавайки го от фактическа власт е предоставил държането на спорната вещ на трето лице, получавайки доход/наем от нея. Т.е. не се касае за спор между съсобственици и/или искът на ПК”З” не е насочен срещу третото лице-държател, поради което, поради което и практиката по чл.93 ЗС на която се позовава О. гр. К. е ирелевантна.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 06.07.2009 год. по гр.д. № 1036/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.