О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 650
София, 15.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март……………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 131/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 26.07.2013 година по гр.д. № 1625/2012 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 18.10.2011 г. по гр.д. № 51162/2010 г. на Софийския районен съд, 77 състав в частта, с която [фирма], София, е осъдено да заплати на касатора сумата 13 333, 34 лева, като припадаща се част от обезщетение, установено по гр.д. № 1896/2006 г. на Плевенския районен съд за трудова злополука на 11.11.2003 г., в резултат на която е пострадал Н. А. М. и вместо това е постановил друго, като е отхвърлил иска за тази сума. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е бил отхвърлен иска до пълния предявен размер от 20 000 лева. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл.54 ЗЗД и го е приел за неоснователен по съображения, че ищецът-работодател, който е осъден по иск с правно основание чл.200 КТ, има право да търси това, което е платил само от прекия причинител на вредата /деликвента/, а не от възложителя на работата / р. по чл.290 ГПК № 189/31.05.202011 г. по гр.д. № 1177/2010 г.; ІІІ г.о., №35 от .ІV.2013 г. по гр.д. № 505/2012 г., ІІІ г.о.; опр. № 1425 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 960/2012 г., ІІІ г.о./ В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, чрез юрк. Г. Г., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не са налице както общото /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълните основания /чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Въпреки дадените указания от въззивния съд изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В него са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че се поставя „материалноправния въпрос: налице ли е в конкретния случай основание за ангажиране на регресната отговорност на възложителя на работата – [фирма] а възстановяване на заплатените от [фирма] суми, съставляващи обезщетение по чл.200 КТ на свой работник за виновно причинените му вреди от работници на [фирма], съставляваща трудова злополука” т.е. питането е за това основателен ли е иска. Този въпрос, както вече се посочи, е по съществото на спора и отговор може да му се даде само след преценка на фактическите и правни изводи на съда.
В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Представени са съдебни актове на Върховния касационен съд /опр. № 71/26.01.2011 г. по гр.д. № 929/2010 г. на ІІІ г.о. и р. № 48 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 545/2010 г., ІV г.о./, които не обосновават приложението на посоченото от касатора допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не разкриват фактическо и правно сходство с разглеждания казус.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Независимо от това по въпроса за приложението на чл.54 ЗЗД има практика, включително и задължителна, която е цитирана от въззивния съд и той се е съобразил с нея. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.07.2013 година по гр.д. № 1625/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.