2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр. София, 31.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1638 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „М.” срещу решение от 29.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2976/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № ІІ-70-140/21.01.2011 г. по гр. дело № 10541/2010 г. на Софийския районен съд, като краен резултат са уважени предявените от Й. С. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена заповед № 10258/16.12.2009 г. на директора на агенцията-касатор, с която заповед е извършено уволнението; ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „младши митнически специалист” в митница „С.” при агенцията-касатор; и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 3 282 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 18.01.2010 г. – 18.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като този паричен иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 4 200 лв.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Й. С. К. в отговора на жалбата излага становище и подробни съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските за производството пред касационната съдебна инстанция.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два правни въпроса: 1) кога следва да бъде извършен подбора, за да бъде законосъобразен – преди или след реалното съкращаване на щата, респ. – от значение ли е за неговата законосъобразност, извършването на подбора преди реалното съкращаване на щата; и 2) относно обхвата на съдебния контрол по законосъобразността на подбора. По отношение и на двата правни въпроса се поддържа, че те са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища, и в тази връзка са посочени и представени решения на ВКС и на въззивни съдилища, с което касаторът е навел допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението е посочена и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но в тази връзка отново се сочи необходимост от отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, които доводи следва да се квалифицират отново в хипотезата на т. 2, а не на сочената от касатора т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в тази връзка виж и т. 3 и т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от същото ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е включен в предмета на спора по конкретното дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, и следва да е от значение за изхода спора по делото. Също съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, първият посочен от касатора – материалноправен въпрос е включен в предмета на спора по делото и е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение. За да достигне до решаващия си по делото извод за незаконосъобразност на извършения от страна на касатора-работодател подбор, предвид направените възражения и оспорвания от страна на ищеца в тази насока, въззивният съд е приел, че едно от основанията за незаконосъобразността на подбора е обстоятелството, че същият е извършен въз основа на заповед, издадена на основание длъжностно разписание, което е в сила от 17.11.2009 г., и е проведен преди да е възникнало основанието за уволнението на ищеца – преди щатното разписание, влязло в сила от 15.12.2009 г. Така даденото от въззивния съд, разрешение на първия посочен от касатора материалноправен въпрос, обаче не е от значение за изхода на делото, тъй като СГС е приел, че е налице необективност, респ. – и незаконосъобразност на процесния подбор, на още няколко основания за това, а именно: от свидетелските показания по делото е установено, че ищецът е имал много добри отношения с колегите си и се е ползвал с добро име сред тях и сред ръководителите, не е бил конфликтен с гражданите, бил е награждаван; установено е и че преди уволнението на всеки служител са били връчени два различни формуляра, като са им били променени оценките; при извършването на подбора е въведен критерий „активна обществена дейност”, който не е предвиден в закона; налице е неяснота относно това как са оценявани служителите по отделните подгрупи на установените от касатора-работодател критерии; в комисията по подбора е участвал служител, който е заемал процесната длъжност. При това положение, независимо от това дали първият посочен от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие, или при съобразяване с практиката на ВКС и на други съдилища, то това не влияе върху изхода на правния спор във въззивното производство, тъй решаващият и крайните правни изводи на СГС за уважаването на предявените искове са обусловени и от изложените от него алтернативни мотиви по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ, които остават извън постановката на този изведен от касатора първи материалноправен въпрос. Тези други основания за незаконосъобразност на извършения подбор, установени от въззивния съд, също са достатъчни за уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, но във връзка с тях касаторът не сочи правни въпроси в изложението си. С оглед на това, първият посочен от касатора материалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора пред въззивния съд, поради което и не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поради това, не е необходимо да се изследват и наведените във връзка с него допълнителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Макар вторият посочен от касатора правен въпрос – относно обхвата на съдебния контрол по законосъобразността на подбора, да представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, то по отношение на него не са налице наведените от касатора допълнителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото съществуващите противоречия в съдебна практика (включително в тази на ВКС) по този въпрос, междувременно са преодолени с приемането на тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието следното разрешение на този въпрос: преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Обжалваното въззивно решение е напълно съобразено с така дадените от ОСГК на ВКС, задължителни за съдилищата указания по тълкуването и приложението на закона, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и по втория изведен от касатора правен въпрос.
По изложените съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендиарните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 29.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2976/2011 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА А. „М.” да заплати на Й. С. К. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.