1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
ГР. С., 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.05.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1668/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №2449/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], представляван от М. Ш. иск по чл.422 от ГПК – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща част от цялата заета й сума в размер на 30 000 лв. по договор за заем между страните, скл. на 12.03.09 г., с нот. заверка на подписите от 17.04.09 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: 1. при сключване на договор за заем, нужно ли е изричен документ или изрично отбелязване, че договорът за заем служи за разписка за предадената от заемодателя на заемателя сума, за да се приеме, че сумата е предадена, след като заемателят е заявил изрично това в раздел от договора.; 2. може ли да се приеме, че договорът за паричен заем е сключен в хипотеза, в която страните изрично са изявили волята си чрез нотариална заверка на договора след срока за предаване на заетата сума от заемодателя на заемателя, уговорен в договора, но липсва изричен документ, изхождащ от заемателя, удостоверяващ получаване на сумата.
Въпросите по характера си са доводи от съществото на спора и предполагат разглеждането му откъм фактическа страна, което ВКС може да направи, ако допусне жалбата до разглеждане.
За допускане на обжалването обаче касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правен въпрос от предмета на спора / включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото/ като общо основание за допускане на обжалването. Следва да обоснове и допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Те са специфични по цел и предпоставки и се различават от основанията по чл.281,т.3 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е налице при неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане по въпроса или при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Такива предпоставки в случая касаторът не сочи и не обосновава.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел – вкл. чрез препращането по чл.272 от ГПК, че договорът за заем на пари е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото от страните съгласие едната даде, а другата получи в заем парична сума. Ако липсва реално предаване на сумата, фактическият състав на договора не е осъществен. В тежест на страната, която се позовава на договора и претендира последиците му е да установи предаването – респ. получаването на заетата сума, със задължение за връщането й. Според въззивният съд по делото липсват несъмнени данни посочената в писмения договор за заем от 12.03.09 г. сума от 30 000 лв. да е получена от заемателя. За установяване предаването, респ. получаването на сумата е назначена експертиза и са ползвани счетоводните документи на ответника, чрез чиято фирма е направен превод на сумата за закупуване на стоки, според обясненията на ищеца.
Правните изводи на въззивния съд за характера и фактическия състав на договора за заем и доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на вземането по договора, претендирано от ищеца – касатор са съответни на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и ГПК отм. – напр. р. по гр.д. №5002/08 г. на четвърто г.о., по гр.д. №70/11 г. на трето г.о. и по т.д. №956/06 г. на второ т.о. Наличието й по въпроса изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Конкретният въпрос на касатора – достатъчен ли е писменият договор за заем, в който е записано, че сумата се предава от заемодателя на заемателя, но не е удостоверено получаването й и направената по -късно нотариална заверка на подписите на страните за установяване на заемното правоотношение между тях, предполага преценка на доказателствата и произнасяне за обосноваността на изводите на въззивния съд по съществото на спора – осн. по чл.281,т.3 ГПК, което ВКС не разглежда в това производство.
Не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №2449/12 г. от 6.11.12 г.
Осъжда М. К. Б. да заплати на [фирма], [населено място], представлявана от М. Н. Ш. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 650 / шестотин и петдесет / лв., адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: