2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5885/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 17.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5885/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІ-25 от 20.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2357/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е
– отменено решение № 166 от 26.10.2012 год. по гр.дело № 895/2010 год. на Районен съд-Айтос в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. Я., Х. Я., А. Й.(по баща Я.), П. А. Я., А. Т. Я. и В. К. Я. да бъде прието за установено, че ищците са собственици по отношение на Д. В. Б., В. Д. Б. и Д. Д. Б. на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, както в частта, в която е отхвърлен предявения иск за делба и постановено друго за
– приемане за установено по отношение на Д. В. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], В. Д. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Д. Д. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], че А. Я. с адрес Германия, 72760, Р., М.-Е.-Щрасе 22, Х. Я. с адрес Германия 72827 В., Ф. 9, А. Й.(по баща Я.) с адрес Германия 90579 Л., Х. 3, П. А. Я. с адрес Германия 72768 Р., Р. Щрасе 11, А. Т. Я. с адрес Германия 72766 Р., Г. Щрасе 31 и В. К. Я. с адрес Германия 72810 Г., Х. 26 са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, разположен на етаж 7 във вх.1 на жилищна сграда – блок № 3, състоящ се от хол, кухня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 46 кв.м., при граници и съседи на апартамента: изток-външен зид, запад-външен зид, север-апартамент на Х.И., юг-апартамент на Ж.К., отгоре-апартамент на М.К., отдолу-апартамент на Р.И., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение с площ от 3 кв.м. при граници на избеното помещение: изток-външен зид, запад-външен зид, север-изба на Х.И., юг-изба на Р.И., ведно с 1.778% ид.ч. от общите части на сградата и същия процент идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, съставляващ поземлен имот № 555 в кв.154 по плана на [населено място], [община], област Бургаска.
– допуснато е извършване на съдебна делба между А. Я. с адрес Германия, 72760, Р., М.-Е.-Щрасе 22, Х. Я. с адрес Германия 72827 В., Ф. 9, А. Й.(по баща Я.) с адрес Германия 90579 Л., Х. 3, П. А. Я. с адрес Германия 72768 Р., Р. Щрасе 11, А. Т. Я. с адрес Германия 72766 Р., Г. Щрасе 31 и В. К. Я. с адрес Германия 72810 Г., Х. 26, В. Д. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Д. Д. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, разположен на етаж 7 във вх.1 на жилищна сграда – блок № 3, състоящ се от хол, кухня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 46 кв.м., при граници и съседи на апартамента: изток-външен зид, запад-външен зид, север-апартамент на Х.И., юг-апартамент на Ж.К., отгоре-апартамент на М.К., отдолу-апартамент на Р.И., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение с площ от 3 кв.м. при граници на избеното помещение: изток-външен зид, запад-външен зид, север-изба на Х.И., юг-изба на Р.И., ведно с 1.778% ид.ч. от общите части на сградата и същия процент идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата, съставляващ поземлен имот № 555 в кв.154 по плана на [населено място], [община], област Бургаска, при следните квоти: 1/3 ид.ч. за А. Я., 1/15 ид.ч. за Х. Я., 1/15 ид.ч. за А. Й.(по баща Я.), 1/15 ид.ч. за П. А. Я., 1/15 ид.ч. за А. Т. Я., 1/15 ид.ч. за В. К. Я., 1/6 ид.ч. за В. Д. Б. и 1/6 ид.ч. за Д. Д. Б..
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. В. Б., В. Д. Б. и Д. Д. Б., представлявани от адвокат Д. Ц. П., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като съдебният акт е от значение за точното прилагане на закона, а настоящият казус е от значение и за развитието на правото доколкото липсва практика по чл.10а ЗН по следния въпрос: следва ли съдът да установява обстоятелства (поредността на настъпване на смъртта на загиналите при пътнотранспортно произшествие(ПТП) на основата на събрани в друго производство доказателства- съдебномедицински експертизи (СМЕ) с оглед установяване на възможността за определяне на поредността на смъртта на всеки от загиналите във времето.
От ответниците по касация А. Я., А. Т. Я., А. Й., Х. Я., П. А. Я. и В. К. Я., представлявани от адвокат И. Т. Г. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване тъй като липсва обосновка по смисъла на закона, а неназначаването на медицинска експертиза считат за нарушение на процесуални правила. Претендират за направените по делото разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП на 15.08.2003 год. всички пътници в лек автомобил ВАЗ 21013 с ДК № БМ 61 41 са загинали едновременно, поради което не може да се установи последователността на смъртта на всеки един от тях и за това намира приложение разпоредбата на чл.10а ЗН, че по-възрастния е починал преди по-младия, т.е. М. Д. Я., родена през 1969 год. е загинала преди детето си Р. М.(Х.)Я., роден 1999 год. като последният по наследствено правоприемство е единствен неин наследник на процесния апартамент съгласно чл.5, ал.1 ЗН. Направен е извод, че при липсата на живи родители (бащата М. Р. Я., роден през 1962 год. е загинал в същата катастрофа) на основание чл.7 ЗН призовани да наследят са бабите и дядовците: по майчина линия-бабата Я. Н. Я., родена през 1946 год. е загинала в същата катастрофа, дядото Д. В. Б. с 1/3 идеална част(ид.ч.) и по бащина линия: дядото А. Я. с 1/3 ид.ч. и бабата Е. Я. с 1/3 ид.ч. като след смъртта на последната през 2007 год. нейното наследство е разпределено по равно по 1/15 ид.ч. между петте й деца: Х. Я., А. Й., П. А. Я. и В. К. Я.. Съобразени са представените и приети като доказателства: преписи-извлечения от актовете за смърт без посочен час и съдебномедицинските експертизи на трупове-загиналите при ПТП, взети предвид в наказателното производство, в който смисъл: присъда № 12 от 25.01.2007 год. по нохд № 70/2006 год. на Бургаския окръжен съд, потвърдена с решение № 62 от 07.05.2007 год. по внохд № 40/2007 год. на Бургаския апелативен съд, оставена в сила от Върховния касационен съд с решение № 620 от 27.07.2007 год. по нд № 368/2007 год. по описа на трето наказателно отделение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
В отговора по чл.131 ГПК и в писмената защита пред първата инстанция ответниците по спора (сега касатори) са заявили становище, че „може да бъде определена в мига последователността на настъпване на смъртта на всеки един от загиналите, но нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство са ангажирали доказателства, а едва с настоящата касационна жалба (делото е за втори път пред трета инстанция) навеждат искане за назначаване на вещо лице за съдебномедицинска експертиза относно поредността на настъпване на смъртта на всеки един след запознаване със СМЕ на труповете на загиналите при ПТП, но в случая аналогични експертизи не могат да се изслушат тъй като лицата са загинали, а по делото има категорични данни, че смъртта е настъпила едновременно, поради което намира приложение чл.10а ЗН.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на влязлото в сила решение № 630 от 17.05.2010 год. по в.гр.дело № 2575/2009 год. на Варненския окръжен съд, в което е прието, че липсват безспорни медицински критерии, въз основа на които да се определи поредността на настъпването на смъртта на наследодателите, поради което намира приложение презумцията на чл.10а ЗН, че последен е починал най-младия (както е и в случая).
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация А. Я. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на сумата 240 лева.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-25 от 20.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2357/2012 год. от Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Б. с ЕГН [ЕГН], В. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] и Д. Д. Б. с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица] да заплатят на А. Я. от Г., 72760, Р., М.-Е.-Щрасе 22 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 240/двеста и четиридесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ