4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2616/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 439/01.08.2017 г. по ч. т.д. № 1160/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от това дружество частна жалба срещу определение № 37 от 05.01.2017 г. по ч.т.д. № 1671/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при постановяването му не е съобразено изменението на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, с което е преодоляна законовата непълнота, обусловила постановяването на цитираното от касационния състав ТР № 1/2010 г на ОСГК на ВКС. След като въззивният съд е отменил определението на първата инстанция за допускане на исканото обезпечение на бъдещ иск и е постановил ново определение за допускането му при условие, че бъде внесена определената гаранция, то въззивното определение попада в обхвата на предвидената с изменението на чл.396, ал.2 ГПК възможност за обжалване пред ВКС. По съображения в частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество по подадената частна касационна жалба.
В подаден писмен отговор от ответника по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, се застъпва становище за правилност на атакуваното определение. Изтъква се, че определянето на гаранция за вече допуснато обезпечение не означава, че то се допуска от въззивната инстанция за първи път и това не е хипотеза, в която може да се подава жалба по реда на чл.396, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба, съдебният състав на ВКС, ІІ т.о. е приел, че обжалваното с нея въззивно определение не е от категорията определения, посочени в чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и не подлежи на обжалване пред ВКС. Преценено е, че в конкретния случай обезпечението на бъдещите искове е допуснато още с първоинстанционното определение, а с обжалваното въззивно определение, постановено по подадена от ответника частна жалба, са променени единствено условията, при които се допуска обезпечение, като допускането му е обусловено от внасяне на парична гаранция. В мотивите към определението са изложени подробни правни съображения относно процесуалната възможност за защита на страните в обезпечителното производство.
Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, както неоснователно се поддържа от дружеството – частен жалбоподател. Законосъобразна е преценката на първия касационен състав, че въззивното определение, с което се променя единствено условието, при което е допуснато обезпечението на бъдещите искове, а именно при условие, че молителят – бъдещ ищец представи парична гаранция в определен от съда размер, не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване въззивни определения, постановени в обезпечителното производство. Единственото изключение от предвиденото от законодателя двуинстанционно производство по допускане на обезпечение е предвидено в новото изр.3 на чл.396, ал.2 ГПК / ДВ бр.100 от 2010 г./ Предоставената на ответника процесуална възможност за защита пред ВКС с частна касационна жалба е само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал обезпечение на иска, но при обжалването му с частна жалба от молителя, препис от която не се връчва на ответника /чл.396, ал.2, изр.2 ГПК/, въззивният съд е допуснал обезпечението. Предвидената от законодателя възможност за реализиране на касационен контрол е обусловена от едностранния характер на обезпечителното производство пред първата и въззивната инстанция в хипотеза на отхвърляне на молба за обезпечение от първоинстанционния съд и положително произнасяне по искане за допускане на обезпечение по висящ или бъдещ иск от въззивния съд, съответно е свързана с необходимостта да се осигури средство за защита на ответника.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател във връзка с техническото изписване на диспозитива на въззивното определение, когато въззивният съд възприеме становището на първата инстанция за основателност на искането за допускане на обезпечение на иска, но при преценка относно вероятната му основателност счете, че е необходимо представяне на гаранция/ чл.391, ал.1, т.2 или чл.391, ал.2 ГПК/. Задължаването на молителя да представи определената от съда гаранция не би могло да се отрази самостоятелно, без да се посочи отново какъв иск се обезпечава и обезпечителната мярка, което е съобразено от състава на Окръжен съд – Варна по приложеното ч.т.д. № 1671/2016 г. От начина, по който се постановява диспозитива на въззивното определение в посочената хипотеза, не следва извод, че това определение попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване определения по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, независимо, че изменението на тази разпоредба е извършено след приемане на Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като молбата за допускане на обезпечение на иска е преценена като основателна още от първоинстанционния съд, то въззивната инстанция не се произнася за първи път за допускане на обезпечението, а преценката на всички предпоставки по чл.391 ГПК е изцяло в правомощията на съда по частното въззивно дело.
В горния смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 2182/2013 г., определение по ч.т.д. № 198/2016 г., определение по ч.т.д. № 674/2017 г. на ІІ т.о., както и цитираната от ответника практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 2071/2015 г., ІІ т.о. и определение по ч.т.д. № 1368/2016 г., І т.о.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че депозираната частна касационна жалба, въз основа на която е образувано ч.т.д. № 1160/2017 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, правилно е преценена от съдебния състав на ІІ т.о. като процесуално недопустима.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 439/01.08.2017 г. по ч. т.д. № 1160/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 37 от 05.01.2017 г. по ч.т.д. № 1671/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: