О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
С. 24.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 611 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. П. П. от гр.Д.Митрополия,чрез процесуалния представител-адвокат П. против въззивно определение № 1204 от 4.10.2011г. по в.ч.гр.д.№ 834 по описа за 2011г. на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 3878 от 17.09.2011г. по гр.д.№ 4152/2011г.на Плевенски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за възможността да се установява по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР/,че за определен период от време /в случая от 1.09.87г.-31.08.89г./ едно лице,което е заемало длъжността”заместник-директор” е осъществявал пряка учителска дейност.Позовава се на т.14 от ТР №8 от 26.06.1965г. на ВС.
В случая фактите не са спорни.Ищецът е заемал длъжността заместник-директор по учебната част в Т.”А.С.М.”с.С. през периода 1.09.87г.-31.08.89г.По повод на подадено от него заявление за отпускане на пенсия – му е изискано удостоверение,че е изпълнявал пълната норма задължителна преподавателска работа.След изискана информация от правоприемника на Т. – С.”Хр.Б.” е получил отговор,че подобно удостоверение не може да му бъде издадено,тъй като след пожар архивът е останал непълен,но с оглед заеманата длъжност „би следвало да е изпълнявал пълната задължителна норма”.Ищецът е предявил иск за установяване на това обстоятелство.С определение № 3878 – ПРС е прекратил производството по делото като недопустимо,с мотива, че вида на изпълняваната работа не подлежи на установяване по съдебен ред.При спор по прилагане на материалното право в областта на обществените отношения – същият се разрешава по реда на обжалване на издадения от НОИ акт. Позовал се е и на нормата на чл.126 от ГПК,пред вид наличието на друго висящо дело /гр.д.№ 2784/11г.на ПлРС/ с идентичен предмет.Това определение е обжалвано пред въззивния съд, който с процесното определение го е потвърдил със същия мотив,че отделно по съдебен ред не може да се установява вида положен труд.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на спора,защото е свързан с решаващите мотиви на съда,поради което е налице общо основание за допустимост.Не е налице обаче посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановения въззивен акт.Това е така,защото на поставения въпрос е дадено разрешение,което е в съответствие,а не в противоречие /както се твърди в жалбата/с цитираното ТР №8/1965г.Съгласно цитираната от жалбоподателя т.14 – категорията труд не може да се установява отделно по съдебен ред,защото липсва законен текст,който да допуска това.Сега действащата уредба – е идентична.Съгласно чл.4 от ЗУТОССР –категорията труд не може да се установява по реда на този закон. Тя се установява /при установен осигурителен стаж/ по реда на чл.98 от Кодекса за социално осигуряване.Искането да бъде установено,че лице, заемало длъжността”заместник-директор”през периода 1.09.87г.-31.08.89г. – е осъществявало пряка учителска дейност – е свързано с установяване на вида полаган труд като трудова функция и е относим към установяване на категорията на труд при пенсиониране/решение № 538 от 3.08.10г.по гр.д.№470/09г.на ІІІ г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК/.Съгласно чл.124 ал.4 от ГПК предявяването на такъв иск по съдебен ред е недопустимо, тъй като исковете за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, изрично предвидени в закон.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество частната жалба на П. П. П. от гр.Д.Митрополия чрез процесуалния представител-адвокат П. [населено място] [улица] ет.13 офис 14 против въззивно определение № 1204 от 4.10.2011г. по в.ч.гр.д.№ 834 по описа за 2011г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.