О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 30.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 614 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. С. И., със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 405 от 2 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 608 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 214 от 6 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – решението не е надлежно обявено на страните, липсват мотиви по съществото на спора и не са обсъдени всички свидетелски показания, налице са данни за възможността семейното жилище да бъде разделено за ползване между бившите съпрузи, защото отношенията между страните не са нетърпими. В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че произнасянето на въззивния съд по предмета на спора не съответства и е в противоречие с установената практика на ВКС за проверка на допустимостта на въззивната жалба, която е била подадена преди обявяването на решението по реда на чл. 197 ал. 1 от ГПК (отм.); въззивният съд не е изложил мотиви във въззивното решение като инстанция по същество; въззивният съд не е съобразил, че семейното жилище може да се раздели. Прилагат се множество решения на Върховния съд, постановления на пленума на ВС, три решения на ВКС и ТР № 1 от 2000 г. от 4 януари 2001 г. на ОСГК.
Ответницата М. С. А. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че самият касатор се е уведомил за решението, но не е написал дата и е подал въззивна жалба; не е посочена съдебна практика, която да трябва да се уеднакви; жалбата е неоснователна и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че виновен за разстройството на брака е касаторът, защото не е установено провокиране на агресия и насилие от страна на ответницата; семейното жилище се предоставя на жената в състоянието, в което е, като се взема предвид вината и нетърпимите отношения между съпрузите. Съдът и по отношение на двете си заключения е посочил, че споделя изводите на районния съд.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане. Въпреки доста подробното изложение към касационната жалба, изрично не са поставени въпроси. Предвид представената практика и заявеното от касатора следва да се счете, че се поставят следните процесуалноправни въпроси – допустимо ли е въззивно решение при положение, че решението на първостепенния съд не е обявено на въззивника, както и въпросът може ли в съдебното решение да не бъдат излагани мотиви по твърденията на страните и по събраните в производството доказателства. Наведените доводи за неправилността на решението в частта му по отношение на предоставянето на семейното жилище на ответницата по касация са такива по съществото на спора; след като материалноправен или процесуалноправен въпрос в тази връзка не е поставен, касационният съд не може да допусне решението до касация в тази част.
Първият от поставените въпроси е значим за конкретния спор, защото въззивният съд е приел, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разрешението на съда обаче не е сторено в противоречие с неизменната практика на върховния съд. Цитираните от касатора разрешения, дадени в различни съдебни решения, са извадени от контекста на конкретно разглежданите спорове, като в болшинството си касаят случаи, при които по датата на съобщаването на решението се спори във връзка със спазване на срокове по процедура по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Разбирането на въззивния съд, оспорено по този начин от касатора, не е по никакъв начин в разрез с изложеното в посочените решения. Освен това следва да се има предвид, че именно касаторът чрез процесуалния си представител е инициирал въззивното производство, поради което и предвид липсата на отбелязване на коя дата касаторът е бил уведомен лично за решението на районния съд, основателно въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на първостепенното решение е спазен.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос също е от голяма важност по принцип. Липсва спор относно необходимостта от излагане на мотиви в съдебните решения, както и от преценка на всички събрани в производството доказателства и доводи на страните. В разглеждания случай мотиви, макар и лаконични, са изложени. Съдът е посочил какво приема на основата на събраните доказателства. Липсата на изрично позоваване защо не кредитира едни доказателства, след като явно е кредитирал други, не може да се приравни на липса на мотиви. Обстоятелството, че съдът е посочил, че споделя изводите на районния съд, не означава, че не е била извършена самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на съда по същество не е основание за допускане до касационен контрол. Предвид изложеното, по втория поставен въпрос също не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Ответницата претендира сторени от нея разноски пред касационния съд на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, които са в размер на 350 лева платени за услугите на един адвокат пред касационната инстанция.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 405 от 2 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 608 по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ОСЪЖДА И. С. И. от гр. С., ул. “П” № 34, ет. 3, със съдебен адрес в гр. С., ул. “Д” № 6, ет. 2, офис “Е”, адв. С, да заплати на М. С. А. с адрес в гр. С., кв. “Г”, ул. “П” № 34, ет. 3, сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева сторени от нея разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: