О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 12.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело №529/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б. т. компания” АД, гр. С. срещу решение № 267 от 09.03.2009 г. по т. д. № 2126/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение от 02.07.2008 г. по т. д. № 737/2007 г. С първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените от Е. “А”, гр. С. против “Б. т. компания” АД, гр. С. обективно съединени искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за обща сума 15 969.82 лв. – стойност на извършени строително-монтажни работи по договор № 6* от 23.09.2004 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като моли за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че не е налице погасяване на процесните задължения чрез извършено извънсъдебно прихващане със сумата по данъчен ревизионен акт № 236/29.07.2005 г., както и с плащането по фактура № 1336/23.12.2004 г. Като необосновано и противоречащо на клаузите на процесния договор е определено и застъпеното в решението становище за предпоставките за настъпване изискуемостта на задължението за плащане стойността на извършените строително-монтажни работи.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивното решение касае материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за преценката на практиката на ВКС, а така също от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: за противопоставяне в съдебния процес на направено извънсъдебно прихващане; за непризнаване по вина на противната по спора страна на данъчен кредит по ДДС и за относимостта на отделни документи, дължими за точното изпълнение на договора.
Ответникът по касация – Е. “А”, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила решението на Софийски градски съд по т. д. № 737/2007 г., въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд за дължимост на претендираните с исковата молба суми по описаните в нея фактури за извършени от ищеца-едноличен търговец строително-монтажни дейности по процесния рамков договор за изработка от 23.09.2004 г. Въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, решаващият състав е счел за неоснователни релевираните от ответното дружество-възложител възражения срещу предявените искове. С оглед извършеното по установените в закона критерии за тълкуване на клаузите на процесния договор, съдът е приел, че част от описаните в раздел ІІІ, т. 5 от договора документи са относими към сключването на договора, а друга част – към точното му и качествено изпълнение, респ. към приемане на изпълнението, но не е и към дължимостта на плащането на извършените строително-монтажни дейности, доколкото изпълнението на същите е надлежно прието от възложителя. Като неизяснено и недоказано е преценено и възражението за погасяване на вземането по фактура № 1331/14.12.2004 г. с плащането по фактура № 1336/23.12.2004 г., доколкото липсват данни за основанието на това плащане и за идентичността на сумите по двете фактури. Не е уважено и възражението на ответното дружество за извършено извънсъдебно прихващане с последица погасяване на вземанията до размера на по-малкото от тях. В тази връзка въззивният съд е приел, от една страна, че липсват доказателства за влизане в сила на данъчния ревизионен акт за сумата по активното вземане, а от друга страна – поради непротивопоставимост на това вземане на ищеца и неликвидност на същото, с оглед обстоятелството, че към момента на изявлението за прихващане то е било спорно по основание и размер.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, тъй като решаването им обуславя отхвърлянето на предявените искове, т. е. осъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице обаче допълнителното условие, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Това основание би било налице, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба, по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. В настоящия случай, изводите до който е достигнал въззивният съд по релевираните от касатора въпроси, е резултат от извършената от него преценка на специфичните за делото факти и установяващите ги доказателства, което е проявление на същинската правораздавателна дейност. Тези изводи са обусловени от конкретната фактическа обстановка, подведена под съответните законови разпоредби, по тълкуването и приложението на които не съществува неяснота или противоречие. А доколко съдът е възприел правилно фактите по делото, то преценката за това е относима към касационните основания по чл. 281 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав счита, че не следва да обсъжда същото, тъй като касаторът изобщо не е навел твърдение за противоречие на решението с практиката на Върховен касационен съд, нито се е позовал на такава. Цитирането на правната норма, само по себе си, не създава за съда задължение за произнасяне за наличието на посоченото основание.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 267 от 09.03.2009 г. по т. д. № 2126/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: