3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С., 14.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 530 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1308 от 02.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2488/2011 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 9597 от 27.06.2011 г. на Софийски градски съд, с което исковата молба по гр.д. № 10106/2010 г. в частта и по предявените искове за унищожаване на договори по нот. акт № 115/1999 г. и нот. акт № 145/1997г. и за заплащане равностойността на имотите, предмет на прехвърлителните сделки е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 6403 от 04.08.2011 г., подадена от П. Д. С. от [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед точното разрешаване на въпросите (след уточнението им съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2001 г. ОСГТК ВКС) към кой момент е дължима държавната такса по делото и може ли същата да бъде внесена след приключването му и дължи ли се държавна такса, когато претенцията на страната е въведена като възражение.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 10106/2010 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, с която П. Д. С. и Е. Д. С. са предявили против И. Д. Г. и К. Л. Г. обективно и субективно съединени искове, уточнени в хода на производството по делото, за прогласяване на недействителност на договори са продажба на недвижимо имущество, обективирани в нот. акт № 115/1999 г. и нот. акт № 145/1997г.; за заплащане равностойността на имотите, предмет на прехвърлителните сделки и за неимуществени вреди в размер на 4000 лева. С разпореждания от 16.05.2011 г. и 31.05.2011 г., съобщени на ищците на 25.05.2011 г. и съответно на 13.06.2011 г., исковата молба е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса по предявените искове. С молба вх. № 54495 от 14.06.2011 г. ищците са въвели твърдения, че не дължат държавна такса, тъй като претенциите им са заявени като възражение. С определение № 9597 от 27.06.2011 г., съдът е върнал на ищците исковата молба по гр.д. № 10106/2010 г. в частта и по предявените искове за унищожаване на договори по нот. акт № 115/1999 г. и нот. акт № 145/1997г. и за заплащане равностойността на имотите, предмет на прехвърлителните сделки поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовности на исковата молба.
Определението на Софийски градски съд е потвърдено с определение № 1308 от 02.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2488/2011 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени своевременно, поради което чл. 129, ал. 2 ГПК е приложен законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. Обуславящите изхода на делото процесуални въпроси по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, са разрешени в съответствие с утвърдената съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че съгласно чл. 128, ал.1, т.2 ГПК към исковата молба се представя документ за внесена държавна такса, дължима при завеждане на делото, което е в кръга на абсолютните процесуални предпоставки за редовност на исковата молба; че когато първоинстанционния съд е сезиран с нередовна искова молба и указанията на съда за отстраняване на нередовностите не са отстранени в определения срок, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Поставеният с изложението към частната касационна жалба въпрос: дължи ли се държавна такса, когато претенцията на страната е въведена като възражение, не е относим към изхода на спора. Независимо от дадената от ищеца правна характеристика на заявените с исковата молба претенции, касае се за първоначално предявяване на искове за защита на субективни материални права, поради което въпросът дължи ли се държавна такса по заявено от ответника възражение е без правно значение за процесуалния въпрос по приложението на чл. 129, ал.3 ГПК, предмет на настоящето производство.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1308 от 02.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2488/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 10106/2010 г. по предявените претенции за неимуществени вреди в размер на 4000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: