О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София 14.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4991 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от В. Е. Т., чрез адв.Б. Б. срещу решение № 387 от 04.03.2013 г. по гр.дело № 3410/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено разпореждане № 10019/15.10.2010 г. по гр. дело № 2056/2010 г. на Окръжен съд [населено място], като е обезсилен издадения възоснова на същото изпълнителен лист и е оставена без уважение молбата на В. И. Т. за издаване на изпълнителен лист срещу К. Д. П. въз основа на решение от 24.02.2009 г. по дело № 9QT08634 на Областен съд Н., Обединено кралство Великобритания и С. И..
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по въззивна жалба, подадена след срока за обжалване. Поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение на непосочено от въззивника основание.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите – 1. според жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване е, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по въззивна жалба, подадена след срока за обжалване, 2. процесуално правния въпрос – при преценка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно следи само за валидността на решението, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 71/03.07.2012 г. по т.дело № 444/2011 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата К. П., чрез адв. А. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по подадено искане от В. Е. Т. за издаване на изпълнителен лист на основание чл.624,ал.1 ГПК въз основа на решение от 24.02.2009 г. по дело № 9QT08634 на Областен съд Н. Обединено кралство Великобритания и С. И..
Прието е, че жалбоподателят Т. е подал молба по чл.624,ал.1 ГПК и е представил препис от решение от 24.02.2009 г. по дело № 9QT08634 на областен съд Н. Обединено кралство Великобритания и С. И., заедно с превод на същото.Съобразно представеното решение ответникът по жалбата К. П. не е отговорил на иска, поради което трябва да заплати на жалбоподателя сумата 4800 британски лири, заедно с лихвите към датата на решението и 100 британски лири съдебни разноски. Прието е, че решението представлява изпълнително основание, което може да се удостовери като европейско изпълнително основание по смисъла на чл.3,пар.1,б.”б” от Регламент № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа.
Въззивният съд е приел, че процедурата по принудително изпълнение на решение, удостоверено като европейски изпълнително основание при безспорно вземане е уредена в глава IV – Принудително изпълнение от посочения регламент. Документите които следва да се представят пред компетентните органи за принудително изпълнение в държавата-членка на принудително изпълнение, съобразно текста на чл.20,пар.2 от регламента съдът е приел, че са: 1. екземпляр от решение, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, 2. екземпляр на удостоверение за европейско изпълнително основание, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, 3. при нужда препис от удостоверение за европейско изпълнително основание или превод на същото на официалния език на държавата-членка на принудителното изпълнение, съответно преводът трябва да е заверен от оправомощено лице в една от държавите-членки. Прието е, че според чл.21 от регламента не е необходимо решението, удостоверено като европейско изпълнително основание за безспорно вземане да е влязло в сила.
Според въззивния съд удостоверението за европейско изпълнително основание следва да отговаря на изискванията, въведени с чл.9, пар.1 от Регламент № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа по форма и съдържание на формуляра съгласно приложение I от регламента и се издава от съда по произход на решението – чл.6,пар.1 от регламента. Според чл.4, пар. 6 от регламента това е държавата, в която решението е произнесено – в конкретния случай това е Областния съд Н., Обединено кралство Великобритания и С. И. или съответния компетентен орган в кралството. Според въззивния съд производството се е развило пред Областнтия съд Н. и този съд следва да удостовери спазването на изискванията на Глава III от регламента, където се уредени минималните изисквания за процедурите относно безспорни вземания. С оглед на това е прието, че държавата членка по принудителното изпълнение по чл.4,пар.5 от Регламент № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа, а в случая Република България не може при никакви обстоятелства да преразгледа решението или неговото удостоверяване като европейско изпълнително основание, съответно дали са изпълнени изискванията на Глава III от регламента – чл.21,пар.2 от Регламент № 805.
Съдът е приел, че съдът в държавата членка по принудителното изпълнение извършва само формална проверка за автентичността на представения препис от удостовереното като европейско изпълнително основание решение, за автентичността на представеното удостоверение за европейско изпълнително основание и дали удостоверението за европейско изпълнително основание удостоверява като такова представеното решение.
Прието е, че тези документи следва да се представят с молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.624,ал.1 ГПК и компетентният съд следва да я разгледа по същество, като с оглед представените доказателства следва да разпореди или не издаване на изпълнителен лист.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.21,пар.1 от регламента и е приел, че същите касаят случаите на отказ от принудително изпълнение при несъвместимост на решението, което е удостоверено като европейски изпълнително основание с предишно решение, което е постановено в някоя държава членка или трета страна. Прието е, че поради липса на изрична разпоредба в чл.21 от регламента, с която да е указано, че отказ се постановява само в тези случаи, то според съда отказ от издаване на изпълнителен лист може да бъде постановено и в други случаи, какъвто е настоящият. Освен това е приел, че производството по чл.624 ГПК е аналогично на това по чл.404-407 ГПК, като последните разпоредби се прилагат субсидиарно и при отказ да се издаде изпълнителен лист разпореждането не се ползва със сила на пресъдено нещо и при отстраняване на основанията, обосновали отказ отново може да се направи ново искане за издаване на изпълнителен лист.
Въззивният съд е приел, че в настоящият случай жалбоподателят В. Т. не е представил доказателства за издадено удостоверение за европейско изпълнително основание и че то удостоверява като такова основание решение от 24.02.2009 г.по дело № 9QT08634 на Областен съд Н., Обединено Кралство Великобритания и С. И.. Поради това е направил извода, че за последното решение не са прилагат разпоредбите на чл.5 от Регламент № 805/2004 г. според които съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата-членка по произход се признава и изпълнява в другите държави-членки без необходимост от декларация за изпълнение и без възможност за противопоставяне на неговото признаване. Изведен е и извода, че възоснова на посоченото решение не може да се издаде изпълнителен лист по реда на чл.624, ал.1 ГПК и Регламент № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа.
При тези съображения съдът е отменил разпореждането на Варненския окръжен съд и вместо него е оставил молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист възоснова на посоченото решение без уважение, а издадения изпълнителен лист е обезсилен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради недопустимост на въззивното решение, като постановено по подадена въззивна жалба след изтичане на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259,ал.1 ГПК,вр.чл.624,ал.2, вр.чл.623,ал.6 ГПК.
Според трайно установената съдебна практика недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение при десезиране на съда, решение, постановено по жалба, която е недопустима, като просрочена, какъвто не е настоящият случай.
Обжалваното въззивно решение не е недопустимо на въведеното от жалбоподателя Т. основание – постановено по просрочена въззивна жалба. Въззивната жалба на ответника К. П. е подадена в двуседмичния срок за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК – поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20117180401755/2011 г. на ЧСИ е връчена на П. на 09.04.2012 г., а въззивната жалба с вх. № 13166 е постъпила във Варненския окръжен съд на 20.04.2012 г. Началният момент на срока за въззивно обжалване за ответника е от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение – чл. 624,ал.2 ГПК, в какъвто смисъл е установената трайна съдебна практика. С оглед на посоченото ВКС намира, че въззивното решение не е недопустимо, като постановено по въззивна жалба, която е недопустима като просрочена.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението – при преценка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно следи само за валидността на решението. С решение № 71/03.07.2012 г. по т. дело № 444/2011 г. на ВКС II т.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал,ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби – първоначални и насрещни и отговори. Според становището въззивният съд се произнася относно съществуването на спорното право в рамките, в които е сезиран от страните, като извършва и специфичната за правораздавателната му дейност проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното първоинстанционно решение. При осъществяване на дейността си е прието, че съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил по същият начин. С въззивното решение съдът е извършил преценка за валидността на постановеното разпореждане от първоинстанционния съд, съответно за допустимостта на същото/разпореждането е обжалвано изцяло/, а по правилността на същото се е произнесъл по въведените от въззивника основания. Обжалваното решение е съобразено и с установената практика на ВКС, изразена в решение № 136/10.11.2011 г. по т.дело № 867/2010 г. на II т.о., постановено по чл.290 ГПК. С решението едни от правните въпроси, които съдът е разрешил са – кои са задължителните реквизити, предвидени в Регламент № 805/2004 г. за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следва да следи служебно и какъв е обхвата на проверката на представените документи съгласно чл.20 от същия регламент. Възприето е становището, че съобразно чл.20,пар.2 от Регламент № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания за иницииране на процедура по изпълнение е необходимо кредиторът да представи на съда по изпълнение препис от решението, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила и препис от Удостоверение за европейско изпълнително основание /УЕИО/, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила, че съдът по изпълнението е този, който следи дали представените му документи отговарят на поставените от Регламента изисквания за доказателствена сила. Според изразеното становище Регламент № 805/2004 г. свързва наличието на доказателствена сила на решението и УЕИО с установяване на тяхната безспорна автентичност или истинност, че представеното в съда по изпълнение решение и УЕИО не трябва да създават никакво съмнение за наличието на каквито и да било пороци. Прието е, че принудително изпълнение не може да бъде допуснато ако при една външна формална проверка се установи, че УЕИО е опорочено и са посочени примери, че то не е било издадено от компетентен орган или ако не съответства на решението, което отразява и ако не е попълнено изцяло и/или неточно. Такова УЕИО е неавтентично по смисъла на чл.20,пар.2 от Регламент № 805/2004 г., поради което няма доказателствена сила на европейско изпълнително основание за безспорно вземане и възоснова на него не следва да се издава изпълнителен лист. При постановяване на обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд се е съобразил с посочената практика на ВКС, която е задължителна, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. Е. Т., чрез адв. Б. Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 387/04.03.2013 г., постановено по гр.дело № 3410/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 47024/24.04.2013 г., подадена от В. Е. Т., чрез адв. Б. Б., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: