О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№651
гр.София, 18.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 879/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. К. Г. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 3072 от 25.07.2012 год. срещу въззивното решение № 196 от 19.06.2012 год. по в.гр.дело № 361/2011 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 405 от 28.07.2011 год. по гр.дело № 896/2011 год. на Габровския районен съд.
Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 265 от 28.04.2004 год. по гр.дело № 720/2003 год. на ВКС, І г.о., решение № 304 от 04.05.1995 год. по гр.дело № 75/1995 год. на ВС /препис от същото не е представен/, решение № 1796 от 03.06.1996 год. по гр.дело № 2657/1995 год. на ВС, ІV г.о., решение № 238 от 11.04.2000 год. по гр.дело № 1031/1999 год. на ВКС, І г.о., решение № 803 от 21.09.1994 год. по гр.дело № 662/1994 год. на ВС, І г.о., решение № 2831 от 29.10.1979 год. по гр.дело № 1103/1979 год. на ВС, І г.о., решение № 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. на ВС, І г.о. и решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК на ВС.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е бил уважен предявения иск по чл.53, ал.2 З., като е признато за установено, че е допусната грешка в кадастралната карта при нанасянето на кадастралните граници между ПИ с идентификатор *-собственост на ищцата М. Х. К. и ПИ с идентификатор *-собственост на жалбоподателката П. К. Г., като е определено същите да минават по регулационните линии, нанесени с червен цвят върху скица приложение 3 – копие от кадастралната карта, изработена от вещото лице. Съдът е приел, че при изработването на сега действащата кадастрална карта на кв.Г. са заснети съществуващите в момента огради между имотите на страните, които не са местени поне от преди 20 години, но те не са изпълнени по регулационните линии между УПИ * и УПИ * от кв.* по действащия регулационен план. Прието е, че регулацията на [населено място] от 1934 год. е приложена и регулационните линии между двата УПИ по действащия план са станали имоти граници, така както са заснети по кадастралния план, върху който е изработен застроителния и регулационен план.
В. съд е потвърдил решението, като на свой ред е приел, че кадастралната граница между двата имота погрешно е отразена по кадастралната карта по оградите на място, а следва да минава по регулационните линии, нанесени с червен цвят върху скицата, изработена от вещото лице, които са действителните имотни граници между дворища пл.№№ * и *.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касационната жалба съдържа твърдението, че ако се нанесе границата на имота, както се претендира, то ще бъде нарушен сервитута до къщата на жалбоподателката и ще стане невъзможно ползването на необходимото разстояние от три метра. Този довод касае правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по която обаче Върховният касационен съд би се произнесъл, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като регулацията е направена без да е било осигурено сервитутно отстояние от къщата от минимум три метра, съответно пет метра от дъното на парцела, касае се за въпрос по оспорване на регулацията към онзи момент, което е трябвало да се направи при влизането й в сила още през 1988 год. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Жалбоподателката не твърди, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, която регламентира разрешаването на спорове за материално право по чл.53, ал.2, изр.второ З..
Представените с допълнителната молба с вх.№ 3788/04.10.2012 год. копия от решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, общото между които е, че касаят приложението на правилата на придобивната давност, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото жалбоподателката не сочи в какво се изразява твърдяното от нея противоречие с представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд, а и защото защитната й позиция срещу предявения иск /срвн., отговора й на исковата молба на л.15 от делото в районния съд; пледоарията по същество в заседанието на 26.07.2011 год.; въззивната жалба срещу първоинстанционното решение/ съвпада напълно с оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, които както се посочи, се свеждат до неправилно приложение на закона поради несъобразяване с изискванията за сервитутно отстояние. В. решение не съдържа обсъждане на въпроси по приложението на правилата за придобиване на собственост по давност.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 19.06.2012 год. по в.гр.дело № 361/2011 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх.№ 3072 от 25.07.2012 год. на П. К. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/