3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 21.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1414 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1195 от 09.07.2012 година по гр.д. № 1078/2012 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 215 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 11440/2011 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че Д. Н. Г. от [населено място] дължи на Б. В. Д. от [населено място] сумата 100000 евро по договор за заем от 11.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2010 г. до окончателното и изплащане. В решението е прието за установено, че на 11.07.2008 г. ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 100000 евро, който ответникът се е задължил да върне до 12.01.2009 г. и в обезпечение на предоставената му в заем сума е заложил активи на управлявано от него търговско дружество, като за така възникналите между страните договорни правоотношения е бил съставен договор от 11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписите им. Изводите си за фактите съдът е формирал въз основа на представения договор за заем и след тълкуване на изразената в него обща воля на страните.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Д. Н. Г. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. на ІV г.о. и решение № 568 от 16.10.2008 г. по т.д. № 278/2008 г. на І т.о. на Върховния касационен съд по въпросите реален ли е договорът за заем и поражда ли последици съгласие за сключването му без заемната сума да е фактически предоставена на заемополучателя, които въпроси са от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че от значение за развитието на правото е и въпросът кога са налице предпоставките на чл. 27 ЗЗД за унищожаване на договора.
Ответникът по касационната жалба Б. Д. Д. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Д. за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са е приложените съдебни решения, договорът за заем е реален и освен постигнато между страните съгласие по основните му компоненти, изисква и предаване на заемната вещ. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така установената практика – изводът на съда за основателност на претенцията за връщане на дадената в заем сума е формиран след като е прието за установено, че сумата е предадена на заемополучателя. В съответствие с установената практика, в решението е прието, че договорът за заем може да служи и като разписка за получената сума, а съдържанието му се тълкува както въз основа на употребените от страните изрази, така и след преценка на отделните клаузи една спрямо друга и цялостния му смисъл. Така, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 240 ЗЗД, основания за промяна на която не са налице, съдът е приел, че ответникът е удостоверил получаване на заемната сума с подписа си под договора от 11.07.2008 г.; че учреденият от него в обезпечение залог не съставлява доказателство за получаване на сумата, но направеното в тази връзка изявление, в т.ч. употребеният израз, сочещ за получена вече в заем сума, следва да се тълкува с оглед цялостното съдържание на договора, съставен с цел да се обективира волята на страните за възникналото между тях заемно правоотношение.
Въпросът за предпоставките по чл. 27 ЗЗД за унищожаване на договора не е обуславящ изхода на делото. Възражение за недействителност на договора поради грешка, измама, заплашване или крайна нужда не е въведено по делото в срока по чл. 131 ГПК, поради което въпросът относно предпоставките за недействителност е извън предмета на обжалваното въззивно решение.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1195 от 09.07.2012 година по гр.д. № 1078/2012 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: