5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.651
София.07.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2370/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 255 от 11.02.2013 г. по гр.д.№ 3105/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав с което след частична отмяна решението на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І г.о., 6 състав от 19.04.2012 г. по гр.д. № 6374/2011 г. в отхвърлителната част, застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. Г. Й. допълнително още 18 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ или общо 25 000 лв./ от ПТП на 07.02.2010 г., ведно със законната лихва от тази дата.
В жалбата се поддържат доводи за недопустимост на решението поради отчитане на незаявени в исковата молба факти, което е довело до извод за значително завишаване на присъденото от първата инстанция обезщетение – от 7 000 лв. на 25 000 лева. Въведено е и оплакване за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се във възприемане на свидетелски показания за причинен на ищцата психически стрес от произшествието, което според касатора би следвало да се докаже в процеса чрез съдебно-медицинска експертиза.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Възможността съдът да излезе извън границите на заявените с исковата молба факти и обстоятелства, очертаващи предмета на делото и подлежащи на установяване в процеса; 2. Може ли във въззивната инстанция да се приемат за доказани факти и обстоятелства, които не са включени в доклада ; 3. Следва ли да се проведе пълно главно доказване на здравословното състояние на ищцата и допустимо ли е медицински състояния/страхови и стресови/ да бъдат установявани със свидетелски показания; 4. Съответства ли на законовите изисквания вредите, произтичащи от полученото увреждане да бъдат обезщетено в пъти по-ниско от евентуални допълнителни техни последици. По допълнително поддържаните предпоставки за допускане на обжалването касаторът се позовава на представените решения на ВКС – решение № 22 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 1854/2010 г., ІV г.о. и решение № 336 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 280/2011 г., ІІІ г.о.
Ответницата по жалбата, чрез процесуалния си пълномощник, е заявила становище за допустимост на решението и липса на основания за допускане на касация, а по същество за правилност на обжалваното решение. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на писмените и гласни доказателства по делото, относими към вида и характера на увредите на ищцата, получени при злополуката и свързаните с тях болки и страдания, е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. е значително занижено. Констатирано е, че макар и да са преценени вида и броя на уврежданията, интензитета на болките и благоприятната прогноза, първоинстанционният съд не е дооценил приживения психически стрес, продължаващ и понастоящем с отказа на 23-годишната ищца да ползва автобус, невъзможността първоначално да се обслужва сама, както и намаления обем на движенията в раменната става с около 10 %. Позовавайки се на констатациите на съдебно-медицинската експертиза и на показанията на свидетеля Е., решаващият въззивен състав е счел за справедливо обезщетение в общ размер на 25 000 лева, като е присъдил допълнително още 18 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП.
В останалата отхвърлителна част за разликата до 35 000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалван с касационна жалба в тази част въззивният съдебен акт е влязъл в сила.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото в обжалваната част.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за недопустимост на решението, тъй като липсват данни съдът да се е произнесъл извън очертания с исковата молба предмет на делото. Видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че е претендирано обезщетение за неимуществени вреди за всички увреждания, получени от ищцата в резултат на процесното ПТП, свързаните с тях болки и страдания, негативните последици за физическото и емоционалното й състояние, невъзможността за един продължителен период да се грижи сама за себе си, както и за отражението на травмите върху обичайния й динамичен начин на живот и негативното отражение върху социалния й живот. Макар и да са общо формулирани , в случая не може да има съмнение, че предмет на прекия иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ са всички неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на настъпилото на 07.02.2010г. произшествие при пътуването с автобус по линията В.Т. – Г. – Стара З., включително и всички негативни последици за ищцата – както в личен, така и в емоционален план. Именно затова твърденията на касатора за произнасяне по незаявени в исковата молба факти не следва да бъдат споделени.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси относно съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, тежестта на доказване в процеса и допустимост на гласните доказателствени средства за установяване на понесените от ищцата негативни последици от произшествието, не обосновават основната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Първите два въпроса са относими към процесуалните действия на първоинстанционния съд, които не са в обхвата на въззивното обжалване и затова те не могат да бъдат конкретизирани от настоящия състав, с оглед правомощията на ВКС/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК/. Що се касае до допустимостта и относимостта на събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства, отчетени от решаващия състав на СГС, този въпрос е относим към поддържаното в жалбата основание за касиране по чл.281, т.3, предл. 2-ро ГПК.
Материалноправният въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД безспорно е значим за изхода на делото, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като преценката на въззивния съдебен състав за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, е израз на правораздавателната власт на съда при произнасяне по съществото на спора в рамките на очертания с въззивната жалба обхват. В случая, съобразно своите правомощия съдът е извършил цялостна преценка на релевантния към размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД доказателствен материал, съобразявайки общите критерии при прилагане на принципа за справедливост, съгласно ППВС № 4 от 1968 г. От друга страна, разпоредбата на чл.52 ЗЗД е ясна и е налице задължителна съдебна практика по приложението й, поради което не се налага даването на нови правни разрешения по приложението й.
Останалите доводи на касатора са относими към основанията за касационно обжалване и е недопустимо да се преценяват в производство по чл.288 ГПК. В този смисъл настоящият състав съобразява т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция са предмет на самия касационен контрол, а не на производството по селектиране на жалбите.
По отношение на отговорността за разноски въззивният съд е изложил конкретни мотиви, като с оглед изхода на делото, прилагайки чл.38, ал.2 от ЗА, е присъдил в полза на процесуалния пълномощник на въззивницата адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1 500 лева. Предвид недопускането на касационно обжалване на решението и непоставянето на конкретен правен въпрос, относим към отговорността за разноски, липсва основание за произнасяне в тази част от решението/имаща характер на определение/.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответницата по касация 2 400 лева разноски за производството пред ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 255 от 11.02.2013 г. по гр.д.№ 3105/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Г. Й. сумата 2 400/две хиляди и четиристотин/ лева разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: