4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С. 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 452/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ж. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. А. Ж., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 344 от 01.10.2013г. по в.гр.д. № 1250/2013г., с което е изменено решението на Старозагорския районен съд, № 67 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 5102/2012г. в частта относно режима на лични отношения на бащата А. Ж. с детето Е., и е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно предоставяне упражняването на родителските права от майката С., издръжката и заместващото съгласие за извеждане на детето в чужбина.
Ответницата С. П. Иванова от [населено място], С. община, в подадения от пълномощника й адв. К. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е изменил първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични отношения на бащата А. Ж. с детето Е. като е постановил бащата да вижда и взема детето при себе си два пъти в годината – 5 дни между К. и Нова година и 10 дни през лятната ваканция, считано от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден. Вземането и връщането на детето да става от и в дома на майката в [населено място], като майката бъде задължена да връща детето на адреса в България през посочения период за осъществяване на така определения режим. Този режим съдът е определил с оглед даденото разрешение детето да пребивава за срок от две години с майка си в Швейцария, където същата работи, ползват жилище под наем, детето и майката са здравно осигурени. Приел е, че невъзможността за едновременно осъществяване на родителските права поради различното местоживеене на родителите, налага по необходимост ограничаване на отношенията и преките контакти с този от тях, при когото детето не живее.
К. А. Ж. А. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси: допустимо ли е при липса на нови обстоятелства, по жалба на родителя който не упражнява родителските права, с въззивното решение да се ограничи допълнително режимът на лични контакти на детето с този родител; противоречи ли на интересите на детето и нарушава ли правата на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, даването на заместващо съгласие за напускане на страната и престой в страна извън Европейския съюз, за продължителен период, без конкретни параметри на отпътуване и връщане; противоречи ли на интересите на малолетно дете режим на лични контакти с другия родител 5 дни в годината в рамките на една ваканция, ако този родител не е извършил тежко провинение или укоримо поведение; следва ли да се съобрази размерът на издръжката с жизнения стандарт в двете държави – на пребиваване на детето и на местоживеенето на дължащия издръжка родител.
Прилага съдебна практика – решение № 291/2012г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 64/2012г. ІV г.о. ВКС и решение № 234/2012г. ІV г.о. ВКС.
С приложеното решение № 291/2012г. ІІІ г.о. ВКС в отговор на въпроса „кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение /ограничаване/ на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права” е прието, че мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност.
С решение № № 64/2012г. ІV г.о. ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпросите „за правното значение на ограничаването, от страна на единия родител, на контактите на другия родител с детето при определяне мерките относно упражняване на родителските права и по процесуалния въпрос задължен ли е съда, сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 от СК, служебно да събира доказателства с оглед охрана интересът на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество” е прието, че създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества, а по процесуалноправния въпрос – че в производствата на спорна съдебна администрация съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството (в настоящото производство – на детето), като за предявяването на искания в тези производства няма изискване за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии.
В решение № 234/2012г. ІV г.о. ВКС е приел, че когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.
ВКС намира, че поставеният процесуален въпрос относно правомощията на въззивния съд е от значение за решаването на делото, но не е решен в противоречие с представената съдебна практика. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК съдът и служебно може да измени постановените мерки относно упражняването на родителските права и да определи нови, поради което в този случай не важи забраната от общия исков процес да се влошава положението на жалбоподателя – в този смисъл решение № 150/12.06.2013г. по гр.д. № 765/2012г. ІV г.о. ВКС.
Не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика и по въпроса за заместващото съгласие на бащата за извеждане на детето в чужбина. На майката е дадено разрешение за извеждане на детето за определен период /от две години/ в Швейцария, където същата работи по безсрочно трудово правоотношение, наела е самостоятелно жилище, жилищните и здравни нужди на детето са задоволени. Така както е прието и в представеното решение, съдът е определил конкретни пътувания в определен период от време до определена държава.
По останалите два въпроса не се представя съдебна практика, в която въпросите са решени в противоречие с приетото от въззивния съд.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 344 от 01.10.2013г. по в.гр.д. № 1250/2013г.
ОСЪЖДА А. Ж. А. от [населено място], да заплати на С. П. Иванова от [населено място], С. община, сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: