О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 651
София, 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни………..……………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………………………………………………………………… в присъствието на прокурора ………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 203/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. Д. от София е подал касационна жалба, приподписана от адв. Б. П. от САК, срещу решение № 212 от 16.07.2009 година по гр.д. N 314/2008 година на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение № 126 от 30.11.07г. по гр.д. № 1937/07г. на Софийския районен съд-92 състав и вместо него е постановено друго, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С, с ЕГН **********, на майката А. Д. Н., определен е режим на лични отношения с бащата и той е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева Ответницата А. Д. Н. от София оспорва наличието на основания за допускане на обжалването. Предоставила е писмен отговор, подаден чрез пълномщника й адв. Л.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани общи въпроси по следния начин ”I. По отношение на съществен материално правен въпрос: 1. Безспорно тук най-важния въпрос е за критериите и качествата на едно лице като родител, на когото могат да бъдат поверени родителските права. Семейният кодекс не определя теза качества, но практиката на съдилищата и на ВКС в тази насока е общо взето константна, с оглед дадения приоритет на майката. 2. Какви са критериите за определяне размера на издръжката. II. По отношение наличието на съществен процесуалноправен въпрос: Какво е значението на социалния доклад и има ли той доказателствена сила”. Приложена е съдебна практика, а именно П №5/70г. на ВС и 2 бр. решения на окръжни съдилища, които няма данни да са влезли в сила. Въпросът за качествата на едно лице като родител е принципно важен при спор за упражняване на родителски права. Той е решен по задължителен ред в ППВС № 1/74 г. Интересът на детето e определящ при решаване на спора, за който съдът следи и служебно. В случая съдът е отчел всички личностни, възпитателни, морални качества, както и възможностите и умението на страните да полагат лична родителска грижа. Изводът, че майката ги притежава и може да се грижи пълноценно за детето е обусловил разрешаването на спора, с оглед интереса на детето. Поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона, но е разрешен в съответствие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата. Затова не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същото се отнася и до критериите при определяне на размера на издръжката, които са съобразени с приложеното от касатора П №5/70г. ПлВС.
Що се отнася до процесуалния въпрос за значението на социалния доклад и неговата доказателствената сила следва да се има предвид, че изготвянето му е предвидено в чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето. Той се преценява наред с всички останали доказателства на основание чл.188 ГПК /отм./, сега чл.235 ГПК, и служи за база при формиране на съдийското убеждение относно установените обстоятелства по делото. В изложението няма доводи за това защо допускането до касационно обжалване на решението в конкретния случай ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а само цифрово и текстово посочване на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Следва да се има предвид, че цитираното основание се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация. Обратно – по разгледаните въпроси има обилна практика на съдилищата, която е еднопосочна и не се нуждае от промяна, а въззивното решение е съобразено с нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212 от 16.07.2009 година по гр.д. N 314/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.