О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С. 15.09.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми август през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4210 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. Т. А. от [населено място] против определение № 104 от 20.03.2014г. по гр.д.№ 347/14г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 10450 от 30.10.2013г. за отмяна, на основание чл.303 ал.1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 222 от 9.10.2012г. по в.гр.д.№ 215/12г. на ОС Кърджали поради просрочие. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а подадената молба за отмяна разгледана по същество.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови акта си, предходният състав на ВКС е приел /въз основана на заявеното от молителката в подадената от нея молба за отмяна/, че тя е узнала за новото обстоятелство, на което се позовава на 28.01.2013г., а е направила искането си на 30.10.2014г., т.е. далеч след изтичането на /28.04.13г./ на предвидения в чл.305 ал.1 т.1 от ГПК тримесечен преклузивен срок.
Възражението на жалбоподателката е, че независимо, че на 28.01.2013г. тя е получила от областната управа писменото доказателство /акт за държавна собственост № 4579 от 21.12.1977г./, въз основа на което извежда новото обстоятелство, с което обосновава основателността на молбата си за отмяна, тя не е могла да подаде молба с правно основание чл.303 ал.1 от ГПК в предвидения в закона тримесечен срок, защото до 22.07.2013г. са били в ход съдебни процедури, касаещи преценката на допустимостта на касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска. /На 22.07.2013г. ВКС е потвърдил определение № 87 от 15.03.2013г. на друг състав на ВКС, с което е върната касационната жалба и е прекратено като недопустимо производството по делото на основание чл.280 ал.2 от ГПК/. Отделно жалбоподателката излага доводи, касаещи основателността на подадената молба за отмяна, които обаче са ирелеванти за настоящето частно производство и не могат да бъдат обсъждани.
При тези данни – направеното възражение за невъзможност за спазване на установения в закона преклузивен срок за подаване на молба за отмяна е неоснователно. С оглед цената на иска – съдебният акт, чиято отмяна се иска е влязъл в сила на 9.10.2012г., с постановяване на неподлежащото на обжалване решение от въззивната инстанция. Пред вид наличието на изрична законова норма / чл.280 ал.2 от ГПК/ развилите се впоследствие съдебни процедури, касаещи преценката за допустимост на подадената касационна жалба, приключили на 22.07.2013г. са ирелевнатни. Жалбоподателката не е била възпрепятствана да подаде молба за отмяна в преклузивния тримесечен срок /след 28.01.2013г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 104 от 20.03.2014г. по гр.д.№ 347/14г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :